(бр. 7 от 21 февруари 2007 г., Т21)
Единственото разумно решение на конфликта, който беше разпален от идеята за построяване на паметник на Апостола Левски, е двете страни да се срещнат и да се разберат. Да, срещнаха се, но не се познаха!!!
ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ НЯМАШЕ ЧУВАЕМОСТ
За пореден път от едната страна нямаше чуваемост. За пореден път се обясняваше, този път от телевизионния екран на КТ „Оптиспринт”, как авторът на предложения от кмета проект бил световноизвестен творец? (Става дума за предаването на живо в петък, 16 февруари, където участници бяха кметът Дилян Енкин и зам.-предеседателят на троянския граждански комитет „Васил Левски” адвокат Венелин Ангелов, а обсъжданата тема – ще има ли паметник на Левски в Троян – бел. Т21) Как академик Светлин Русев одобрил паметника? Как творците, които взеха отношение по качествата на предложеното творение, нямали нужната компетентност? Как един конкурс щял да струва многото 20 000 лв.? Даже се стигна до режисирани обаждания с открити заплахи за физическа разправа!!!
ИВАН ВАЗОВ ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Преди да отговоря на горното, нека се опитаме да си поговорим за Левски.
“От всичките наши първи революционери само един Левски може да спечели от всяко ново разчопляне на неговия живот… Само един Левски не се бои от такова фотографисване. Всяка гънка от неговия обществен и частен живот, осветлена от биографа, изважда го по-голям от нас.” (Иван Вазов)
ТЪРГОВЦИТЕ – ВЪН ОТ ХРАМА НА АПОСТОЛА
До образа му трябва да се докосваме не само с любов, но и със съзнанието за неговата величавост и недосeгаемост от дребните наши страсти, било то партийни, еднодневно лични или каквито и да са. В храма на АПОСТОЛА търговци не могат да влязат! Името му, неговата личност са обединявали, събирали са, правили са по-силни тези, които са се докосвали до тях. И анатема на тези, които използват името му да разделят и налагат омраза!
Когато е идвал моментът за съграждане на паметник на Васил Левски - без значение на времето, епохата, властниците, партиите - хората са се обединявали, събирали са се, впрягали са в начинанието цялата си възможна положителна енергия и не са жалили пари и време. Искали са най-доброто, искали са най-хубавото, най-личното.
УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА
Ето няколко примера от историята.
• СОФИЯ. Една от първите грижи на Софийски общински съвет е да издигне
паметник на Левски ( годината е 1878). ”Той вече е успял да съгради великолепен паметник в нашите души и сърца, но за помен на потомството и слава нему накрай града, тъкмо на това място, гдето на славно биде от въже повесен, трябва да бъде сграден паметник”, пише в посланието на градските управителни съвети на Софийска губерния. Паметникът го създават най-добрите тогава: проектът е направен от архитекта чеха Колар, Франц Новак е автор на всички скулптурни декорации, а автор на скуптурния орелеф на Васил Левски е виенският скулптор Рудолф Вейл. Този пластичен портрет на Апостола и до днес си остава от най-хубавите. И всички са забравили за партизанските си ежби, не гонят срокове и годишнини, не търсят изгода за избори и партийни доктрини. И го построяват! 10 години го строят. И до днес, и в бъдеще хиляди българи на 19 февруари ще поставят цвете за почит и слава пред този паметник.
• КАРЛОВО. Първата цел, която си поставя учреденото през 1893 г.
Карловско дружество ”Васил Левски”, гласи: “Въздигане на паметник на народний поборник Васил Левски в родний му град Карлово”. “....От една неделя насам цял град е във вълнение; говори се за мястото, гдето трябва да бъде построен паметника. Почти всеки ден има по 1-2 събрания на общинския съвет, дружеството “Васил Левски”, Македонското дружество, учителското настоятелство. С радост констатирахме заинтересоваността на съгражданите си и желаем да остане същата до гдето се увенчае делото с успех”. Обявен е конкурс. Представени са 15 проекта. След два конкурса и много спорове, първа премия се дава на проекта на Марин Василев - ученик на майсторите Сириус и Масълбек (отново най-можещият). Паметникът на Апостола, сътворен през 1905 г. в Карлово, е най-хубавата монументална творба на Марин Василев.
• ВАРНА. Един от основоположниците на българската скулптура –
Жеко Спиридонов, създава през 1912 г. за Морската градина във Варна един от най-хубавите бюстове на Апостола в творчеството си и в нашето изкуство. Това става възможно след спечелване на конкурс, обявен от обществен комитет. Този комитет набавя и средствата за реализация на начинанието.
• ВЕЛИКО ТЪРНОВО. След конкурси са създадени: през 1947 г., от
Любомир Далчев във Велико Търново - статуя на Апостола, която сега е една от забележителностите на града; през 1963 г. - великолепният монумент на Апостола на хълма в източната част на Вароша край Ловеч. Мога да ви приложа още примери, но мисля, че всеки, четящ този материал, ще бъде убеден, че няма паметник на Апостола, който за своята реализация да не е обединил цялото население и да не са търсени най-добрите ваятели.
• ТРОЯН. Ние от град Троян сме на път да направим обратното:
името на Васил Левски да разделя, а не да събира! И то само защото кметът и партията му не могат поне за миг да загърбят партийните и партизанските си мераци.
ПЕТ ВЪПРОСА КЪМ КМЕТА ДИЛЯН ЕНКИН
Не можеш да използваш полуистини там, където стои личността и името на Апостола, даже и да си кметът Енкин. Питам г-н Енкин:
1. Ако творецът Гиновски е световноизвестен, както твърдеше г-н Енкин в предаването по КТ „Оптиспринт”, кои са световноизвестните му творби. Ако кметът, който се изживява вече и като изкуствовед, знае такива, да ги съобщи. Аз знам, че Владимир Гиновски е представен в “История на съвременното българско изобразително изкуство” с бюст на Цвятко Радойнов. Кметът Енкин категорично харесвал предложената скулптурна фигура. Няма лошо. Но ако той харесва Сашка Васева, това не я прави оперна певица;
2. Със Светлин Русев на 17 февруари (събота) доста говорихме за създалата се ситуация и как да се разреши тя. Той сподели, че се е съгласил с предложението на комитета “Васил Левски” да оглави председателството на жури, в което да участват и представители на общината и комитета, за да избере най-добрия проект - след обявяване на национален конкурс. Разговорът с троянци и даденото съгласие на г-н Русев били много преди името му да бъде намесено във въпросното тв предаване. Сегашното мнение на акад. Светлин Русев е същото - че трябва да се обяви национален конкурс за паметник и място (такова е и моето лично мнение – бел. И.Х). А провеждането на конкурса няма да струва 20 000 лв., а доста по-малко;
3. Но ако все пак се реши да се гонят срокове и да се преизпълняват планове, мнението на академика е, че наистина трябва да се търси готова фигура. Такава до момента обаче няма, защото проектът на г-н Гиновски е в мащаб (1:3). Г-н кметът благодарение на всестранната си подготвеност би трябвало да знае, че без да се претупа изпълнението, този умален проект на Гиновски няма как да се реализира до определената дата (18 юли, когато ще се отбележи 170-годишнината от рождението на Апостола). Да не забравяме и факта, че г-н Гиновски е на 80 години. Но ако на всяка цена се държи да бъдем челници, поне да потърсим наистина готова пластична фигура. Може пък да попаднем на нещо в някой склад, което да става;
4. За квалификациите относно качествата на творците, взели отношение по проблема във в-к „ТРОЯН 21 век” (бр.5/223/ от 7 февруари 2007 г. – бел. Т21), ще се въздържа от коментар;
5. Относно заканите за физическа разправа и завръщането на болшевиките, отправени от оня млад зрител по открития телефон в споменатото предаване на КТ „Оптиспринт”, коментарът може да бъде само един: “Не стреляйте по пианиста, той толкова може!”. Говоря за младия болшевик с горещото „гражданско” чувство, представил се като „Иван Иванов, на 25 години”.
НЕ ГО ПОЖЕЛАВАМ НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ СИ ВРАГ
Всеки управник, бил той кмет или министър, иска да остане в съзнанието на хората - или с поведение, или със съзидание. Същото сигурно иска и се надява да го постигне и той, г-н кмета на Троян Дилян Енкин. Да остави някаква диря. Засега обаче той има незавидния шанс да бъде единственият български управник, който се е отнесъл недостойно с Апостола Левски! Не му го пожелавам, не бих го пожелал и на най-големия си враг.
Кмете, дано си умен!
18 февруари 2007 г., София
Иван Хаджийски, художник
