Показват се публикациите с етикет по света и у нас. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет по света и у нас. Показване на всички публикации

По света и у нас

* Директно от Тибет (Миро Нанков: Изпращам ви сърдечните си поздрави от Поднебесната империя)
* За Бога, братя и сестри, не пийте повече от 3 маргарити наведнъж (Миро Нанков: За протокола – ако тук положението стане хептен нетърпимо, ще емигрирам в Гватемала, пълен кеф там!)
* На коледен базар в Нюрнберг (Кольо Петков: Една повтаряща се всяка година треска обхваща презадоволения среден европеец в дните преди Рождество Христово)
* Извадки от този и онзи живот (Кольо Петков: Разликата в бита и морала на хората от днешна България и на тия от бившите “братски” социалистически страни е вече толкова голяма, че може да се говори за “този” и “онзи” живот)

към THE BEST от архивите

Директно от Тибет

(бр. 23 от 17.06.2009 г., Т21)

* „Днес, 9 юни, цялата ни група от 14 души завърши успешно обиколката (Кора) около Планината на Боговете Кайлас” * „Това е моето 7-мо пътешествие в Тибет, за трети път идвам до Кайлас, но за пръв път ставам свидетел на това невероятно празненство - Saga Dawa” * „А сега пием червено вино и троянска ракия на брега на езерото Манасаровар...”

На 1 юни нашият земляк – прочутият пътешественик, авантюрист и приятел на Т21 Миро Нанков, собственик на столичната Агенция за приключения „Адвенчър +” („Adventure +”, www.adventureplus-bg.com), за пореден път поведе българска група към Свещената планина Кайлас в Тибет. По-долу публикуваме кратка информация от първоизвора (Миро), написана веднага след успешната обиколка на Кайлас и изпратена ни по интернет. Публикуваме я не само защото е с троянски „корени” и я е писал наш човек, а най-вече защото съдържа характерните особености на Мировите пътешественически шедьоври (някои от които сме публикували в Т21) – жив и пределно откровен език, великолепно съчетание на самочувствие със самоирония, собствен почерк, дълбочина.
Т21

*****

ИЗПРАЩАМ ВИ СЪРДЕЧНИТЕ СИ ПОЗДРАВИ от Поднебесната империя Тибет – езерото Манасаровар, едно от четирите свещени езера на Покрива на света. Щастлив съм да ви съобщя, че днес, 9 юни, цялата ни група от 14 души завърши успешно обиколката (Кора) около Планината на Боговете Кайлас.

РАЗЛИЧНОТО ТАЗИ ГОДИНА БЕ, че ние започнахме Кора-та на 7 юни 2009 г., когато се празнува Saga Dawa (Сага Дава) – най-големия празник на Тибет, един свят ден, съчетаващ три знаменателни събития: Рождения ден, Смъртта и Просветлението на Буда. Цялата церемония продължи няколко часа, присъстваха хиляди тибетски и индийски поклонници, немалко чужденци, между които и нашата група. Водещ на целия тържествен ритуал бе Лама Ang Dang Dorjee, един от най-високопоставените в тибетската йерархия. Имах шанса да бъда много близо до него през голямата част от ритуала. Накрая по традиция беше издигнат свещеният стълб Tarboche, на голямата поляна под южния склон на Кайлас.

А ПОСЛЕ, СЛЕД ОБИЧАЙНИТЕ РАЗПРАВИИ за пари и килограми с носачи и водачи на коне, групата ни тръгна на обиколка около Кайлас, 54 км на средна височина 5000–5630 метра. Планината бе благосклонна и отново ни допусна, всички благополучно завършиха похода на третия ден по обед (днес, 9 юни).

ЗА ВТОРА ПОРЕДНА ГОДИНА аз подложих на изпитание тялото и душата си, успях да направя Кора-та за ден, така както правят местните хора. Ден преди Сага Дава - на 6 юни, аз успях да обиколя сам Кайлас за 13 часа и 31 минути, с час и нещо по-бързо от миналата година. Боговете, живеещи там, ме допуснаха отново; щастлив съм, че въпреки несгодите, трудното пътуване, някои мои тегоби и никакви тренировки, успях. А сега пием червено вино и троянска ракия на брега на езерото Манасаровар и се молим годината да е добра за всички.

ТОВА БЕ ОТ МЕНЕ – директно от Тибет, 4750 м! Наздраве! Обичайте се!

9 юни 2009 г., Тибет

Миро Лама (Нанков) - с пет обиколки на Кайлас, но все още далеч от съвършенството, носител на една бурна и развълнувана душа

Миро Нанков: За Бога, братя и сестри, не пийте повече от 3 маргарити наведнъж

(бр. 2 от 21.01.2009 г., Т21)

Миро Нанков – прочутият български пътешественик, собственик на столичната туристическа агенция „Аdventure plus”, наш земляк и голям фен на Т21 - по Нова година бе на поредното си пътешествие в (най-) любимата му Латинска Америка. Начело на група от 28 души. След прибирането си у дома (Миро, както неведнъж го е заявявавал, се счита за гражданин на света, но от България, Троян и Добродан, пак по неговите признания, по-хубаво няма – бел. Т21) ни зарадва с традиционния си писмен „отчет” в поп жанра „кратки литературни форми”. Поместваме го – заради неподражаемия миронанковски стил и заради казаните важни неща, включая между редовете.  
Т21

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ - пътешественици! Това е първото ми писмо за 2009-та! Значи трябва да почнем с пожеланията за Новата – ами да сте живи и здрави; да е щастлива, плодородна и успешна, въпреки онази зъбатата (Кризата), и въпреки Тройната коалиция, дето ни управлява... Не че другите (управляващи) ще са по-добри... Нещо съм се ядосал здравата на всичко, що е власт, тези дни – гледате телевизиите и виждате какво става в горката ни Родина... Не че мога с нещо да бутна гнилата система, просто си пиша каквото ми е на сърцето... Ами да се надяваме, че онези небесни сили, които бдят над страната ни, ще се намесят в решителния момент - щото ние очевидно не можем нищо да направим както трябва: и протестите ни някак си нефелни, и агент-провокатори – колкото искаш...Уф, стига за това!

АМИ КАКВО – и аз си пожелавам, освен всичко най-горе, да имам винаги готини клиенти като тези всички 28 от новогодишното ми пътуване до Мексико, Белиз и Гватемала, от което се върнахме само преди 5 дни. Дай боже всекиму такива. Радваха се хората на пътешествието, въпреки изключително тъпата Новогодишна програма, която някакъв неизвестен DJ ни спретна в Плая дел Кармен. Бродуейски стил боклук, приготвен за дебелогъзи американци, каквито изобилстваха там. Вместо да докарат трима мустакати мариачи с еднометрови сомбрерос и готово. Плюс две балерини – и ето – перфектното изкарване... Да, ама не! За моя гигантски махмурлук няма да ви говоря! За Бога, братя и сестри, не пийте наведнъж повече от 3 маргарити...Моите бяха над 10... Ужас!

ТА ТОВА Е, да гледаме сега напред! Чакайте скоро готови програми за цялата 2009-та, ще има доста изненади. Толкоз от мене! Обичайте се, както и досега, че и повече, щото имаме нужда от любов!

София, 15 януари 2009 г.

Искрено Ваш: Миро Нанков, професор по гватемалски фолклор...и други титли

П.П. За протокола – ако тук положението стане хептен нетърпимо, ще емигрирам в Гватемала, пълен кеф там! Но засега ще се държим и борим!!!

На коледен базар в Нюрнберг

(бр. 49 от 20.12.2006 г., Т21)

Представяме ви поредните, втори за тази година, предколедни “чешки бележки” на нашия приятел и сътрудник Кольо Петков, писани от мястото на събитието специално за Т21. Този път “чешките бележки” са от Нюрнберг, Германия, но пак са си чешки. И още по-точно – чешко-български.

ПРЕДКОЛЕДНА ТРЕСКА ТРЕСЕ ЕВРОПА

Цяла католическа и некатолическа Европа е обхваната от една повтаряща се всяка година треска, която обхваща презадоволения среден европеец в дните преди Рождество Христово - предколедните покупки. Европеецът през тези няколко дни (а доста често и месеци) трябва да осигури богата трапеза за Бъдни вечер, както и подаръци за близки и познати. Треската наистина е тотална – засяга и малки, и големи, и бедни (по техните мерила), и богати.

ЗА ПОДАРЪЦИ - 1000 ЛЕВА ОТ СЕМЕЙНИЯ БЮДЖЕТ

Златна Прага е превърната в един голям базар, от който можете да си купите всякакви храни, дрехи и най-причудливи украшения за коледната елха. Предлагат ви и какви ли не стоки за подходящ коледен подарък. Предполага се, че тази година едно средно четиричленно чешко семейство ще похарчи над 14 000 крони (около 1000 лева) за подаръци – като се започне от детски играчки, дрехи, книги, хранителни продукти, алкохолни напитки, и се стигне до нов модел Шкода Фабия. Всеки купува според кесията си. А може да се твърди, че чешката кесия е доста по-обемна от българската! Впрочем, това за кесията е само художествен образ, тъй като повечето от чехите отдавна правят покупките си с дебитни, кредитни и още какви ли не карти (например мой познат държавен служител винаги носи в джоба си поне 3-4 такива карти).

НЕ ИМ СТИГАТ ТЕХНИТЕ

На чехите обаче вероятно не им стигат само техните коледни базари. Електронни медии, вестници, туристически компании и др. ежедневно информират за още по-разнообразни покупки в съседни държави – Германия, Австрия, Полша и т.н. Десетки пражки туристически фирми предлагат еднодневни екскурзии за посещение на базарите в Мюнхен, Виена, Залцбург, Регенсбрук, Дрезден и т.н. Говори се, че един от най-богатите коледни базари става в немския град Нюрнберг (по чешки – Норимберк). Защо пък сам да не се уверя в едно такова твърдение?

ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ЧЕШКАТА “СКАНИЯ” И
АВТОБУСА ТЕРЗИЙСКО -
ТРОЯН

Еднодневна екскурзия до този баварски град струва 690 крони (около 46 лева). Тръгваме с автобус “Скания” - около 50 души, в 5:30 часа от центъра на Прага. Сред спътниците ми има млади и не съвсем млади хора – чехи средна ръка (много богатите предпочитат да пътуват с леките си коли). Впрочем, тук трябва да се отбележи една съществена чешка подробност – независимо към коя социална група спада чехът, той ще избере най-икономичния начин на поведение. И често си мисля, че тая никого неощетяваща чешка пресметливост (нека така да я наречем) лежи в основата на тукашното добруване. (Естествено, че има и други причини!) Пътят Прага – Пилзен – Нюрнберг трая около 3 часа, повечето от които се пътува през немска територия. Време, удобно за спане или безцелно мислене. Избирам второто. И ето например че се сещам за една прилика между новата “Скания”, в която пътувам, и автобуса от Терзийско до Троян. И в двата автобуса не искат да им показвам задграничния си паспорт. Разликите обаче са много повече от една. Няма да коментирам външния вид на “Скания”-та и родния междуселски автобус от татово време – просто е обидно! Изчислено на базата на изминатите километри, билетът на чешката фирма е по-евтин от българския, въпреки че в Чехия цената на бензина е по-висока от българската, макар и с малко). Чешката фирма “Бенатур”, с която пътувахме, ни предложи малка приятна закуска, докато в автобуса Терзийско – Троян още не е въведена такава. Като пътувахме от Прага до Нюрнберг, почти през цялото време валеше кротък средноевропейски дъжд, но вътре в автобуса беше топло, чисто и дори сухо. Докато в нашенския автобус, когато вали навън, вали и вътре. Нещо повече – дори когато навън дъждът спре, вътре продължават да разхлаждат тялото ти едри, не съвсем чисти дъждовни капки. Не е толкова страшно – важното е веднъж да свикнеш. И още по-важното е да си патриот – нашите автобуси са най-хубавите и удобните в света или пък, ако някой все пак успее да ни убеди, че това не е така, следващият аргумент: ама те са си наши, родни!. Но да се върнем в уютната “Скания”. Екскурзоводката ни предлага брошура за Норимбек и почти през цялото време ни запознава с историята и днешния ден на града. През останалото време слушаме чешка музика. Уви, чалга не предлагат (още една разлика)! Моя милост посещава за четвърти път Нюрнберг и по-голяма част от информацията вече я имам.

МУЗЕИ, МУЗЕИ, МУЗЕИ…

Към 10 часа вече сме в центъра на града. Започваме да разглеждаме тукашните забележителности с помощта на любезната екскурзоводка, която впрочем се оказва учителка по професия. На централната улица “Кьонигщрасе” посещаваме Дома на изкуствата, разглеждаме по-късно Новия музей, минаваме набързо през църквите “Света Мария”, “Лоренцкирхе” (от 1250 година), “Света Клара”… Сградата на старото кметство (Ратхаус)е от 1340 година. Разглеждаме дома на един от най-големите немски художници, роден и живял тук, Албрехт Дюрер. В Нюрнберг има още Музей на шапките, Музей на промишлената култура, Музей на играчките, Музей на часовниците и т.н., и т.н. Силно впечатление прави със своето архитектурно съвършенство сградата на Нюрнбергския театър и опера, построена през 1905 г.

НЮРНБЕРГСКИЯТ ПРОЦЕС – КАКВО БЕШЕ ТОВА?!

Тук, в този стар исторически град, се е разиграла една от най-тъжните и срамни трагедии на немската история – прочутият в целия свят Нюрнбергски процес. Тук след края на Втората световна война са осъдени и увиснали на бесилото голяма част от фашистките военнопрестъпници. Интересен е фактът, че никой от запитаните граждани на Нюрнберг не знаеше (или не искаше да каже) къде се намира сградата, където се е състоял процесът. Никой не искаше да си спомни за тази мрачна страница от историята на Германия… Представих си как би реагирал Адолф Хитлер, този “баща” на чистата арийска немска раса (стройни, изящни, синеоки, светлокоси красавици и красавци), ако можеше да види днешна Германия, нагъчкана с мустакати, нискостъблени турци, дребнокалибрени арабухи и много, ама много разнокалибрени славяни. Боже, какво отмъщение на съдбата (или историята)!

ПОТИСКАЩО ИЗОБИЛИЕ

Но да се върна към целта на нашето посещение в баварския град – прочутия нюрнбергски коледен базар. Потискащо изобилие от украшения за елхата, всякакъв род храни, плодове, алкохолни напитки, предмети за подаръци и какво ли още не. Всичко това, изложено в красиво построени павилиончета, подредени из целия град. И хора, ама много хора – купувачи, продавачи, зяпачи. И вероятно само един българин – изумен, че толкова красиви украшения за коледна елха могат да се направят от метал, изкуствена материя, дърво, захар, шоколад... И въпросът на този българин – дали това невероятно материално пресищане няма да притули духовните пориви у човека? Оставих отговора за друг път. Още повече, че надникнах в една витрина на часовникарски магазин и видях ръчен часовник на фирмата “Филип Патек” (швейцарец от полски произход) на стойност 15 хиляди евро (има-няма 30 хиляди лева). Не, не си го купих!

Сърдечни коледни и новогодишни поздрави от Нюрнберг!

Прага – Нюрнберг, 9 декември 2006 година

Кольо Петков

Извадки от този и онзи живот

*Или кога ще ги стигнем чехите?!
(бр. 29 от 26 юли 2006 г., Т21)

Нямам намерение на фантазирам и да съпровождам уважаемия читател из потайностите на “онзи свят”. С тази задача се беше нагърбил (и я изпълни гениално) един велик италианец. Моя милост просто реши, че разликата в бита и морала на хората от днешна България и на тия от бившите “братски” социалистически страни е вече толкова голяма, че може да се говори за “този” и “онзи” живот. Който не вярва, може да се увери като се качи на някой от многобройните автобуси, стоварващи ежедневно на автогарата в Прага стотици българи (имам чувството, че повечето от тях имат еднопосочни билети). Не бих могъл със сигурност да твърдя, че успехите на днешна Чехия, Полша, Словакия и пр. се дължат единствено на новата им придобивка – членството в Евро
пейския съюз. Но несъмнено това е един от решаващите фактори. Тук ще се огранича само с “извадки” от днешния чешки материален и духовен живот. Повечето от изводите оставям на уважаемия читател.

*****

В КОЛИТЕ - ПО-КРОТКИ ОТ АГЪНЦА

Чехите имат чувството, че в страната им стават много повече автомобилни катастрофи, отколкото в страните от Западна Европа. Чувството им съвпада със статистиката, макар че в това отношение “постиженията” в България са значително по-големи от чешките. Т 1 юли тази година в Чешката република е въведен драконовски закон за движение по пътищата. Дори само за незакопчан колан глобата достига неколкостотин лева и отнемане на много, ама много точки. Недай си Боже да не спрете на “зебра”, ако на нея има дори и един човек. Глобата ви ще възлезе на няколко български средни заплати. Определянето на размера на глобите се извършва по следната схема: полицаят, който ви е хванал в нарушение на Закона за пътищата, описва произшествието, а орган на друго равнище определя размера на глобата, която пък трябва да платите в точно определен срок. Наблюдавам, че моите чешки приятели в леките си коли вече са по-кротки и от зайчета. Явно бившите граждани на т. нар. социалистически страни все още не са забравили част от социалистическите си “добродетели” и вероятно още доста време ще е валидна мъдростта, че кучето скача според тоягата.

*****

КОМЕНТАРЪТ Е ИЗЛИШЕН!

Моят чешки приятел Иван от 3-4 месеца вече е пенсионер. Цял живот е работил като общ работник по поддържане на водни и електрически инсталации. Може и да има завършено средно образование. Месечната му пенсия е 10 000 крони (1 лев се разменя за 15 крони), което ще рече около 650 лв. Двустайния си апартамент в Прага е дал под наем, а целогодишно живее на квартира в една вила край Прага. За апартамента получава 6000 крони, а наемът, плащан за вилата, е 1000 крони. Срещу сравнително добро възнаграждение (в Чешката република услугите са доста скъпи) Иван продължава от време на време да упражнява професията си. Като цяло Иван разполага с около 1200 лева месечно. Бившият общ работник, сега пенсионер е посетил Полша, прибалтийските републики, Финландия и др. Иван е семеен, притежава лека кола и има спестявания от около 20 000 лв., с които възнамерява да си купи вила в околностите на Прага. Бих си позволил да твърдя, че Иван може да бъде причислен към средностатистическия чешки пенсионер.

Направих си труда да изчисля колко пъти е по-човешки животът на пенсионирания общ работник Иван от този на неговия събрат в милата ни родина. Дори като приспаднах получавания наем за апартамента, се оказа пак, че цифрата е около 6-7 пъти. Позволявам си да напомня, че чехът Иван не е пенсиониран бивш полковник от Държавна сигурност, бивш военен или някогашно партийно величие. Иван е бивш водопроводчик.

Както е прието да се казва в подобни случаи – коментарът е излишен!

*****

ВСЕКИ НАРОД СИ ЗАСЛУЖАВА “БИЗНЕСМЕНИТЕ”

Минавам край щанд с очила. Очилата за старческо далекогледство са същото производство, както и продаваните у нас – докарани някъде от Китай или друга страна от този район. Само дето цените са различни – българските “бизнесмени” ги продават по 6 лева, а тук струват ... 1,80. Каква разлика, а?! То бива печалба, бива, ама чак пък такъв захлас! Да се бяхте позасрамили бе, другари бизнесмени! Ама пък то българска търговия и срам (морал)!

Всеки народ си заслужава “бизнесмените” (от мене още едно допълнение – и “политическата класа”).

*****

ТЕЧЕН ШОКОЛАД В АВТОБУСА

В Чешката република цената на горивата е с около 10-20 стотинки по-висока. А цените на междуградските автобуси са около 2 пъти по-ниски. При това пътувате в нови, чисти автобуси, в които ви предлагат вестник (като слезете от автобуса можете да си го вземете), предлагат ви чай, кафе или ... течен шоколад. Седя в автобуса, пътуващ от Прага за Бърно (пак казвам – цената на билета е около два пъти по-ниска от тая за същото разстояние в България), пия си течния шоколад и се сещам за троянската фирма “Нешев”, където все още не сервират на пътниците въпросния течен шоколад. Да не говоря за автобусите между Терзийско и Троян, които по време на дъжд вътре текат повече, отколкото са валежите навън. Защо фирмата, която владее превозването на пътниците от троянските села, поддържа такива цени на билетите и използва автобуси от времето на моята младост, ще попита уважаемият читател. Предполагам, че отговорът е един – бърза и безогледна печалба. Вие се возите в скапан автобус, но идете да видите какво превозно средство кара собственикът на фирмата – луксозен модел джип! След влизането на България в Европейския съюз такива “превозвачи” вероятно ще пият една студена вода!

*****

СРЕДНАТА ЗАПЛАТА – 1200, ПЕНСИЯТА - 600

На излизане от Пражкото метро минавам през магазин на известната фирма “Делвита”, където се продават хранителни стоки, напитки, парфюмерия ... Стоките в тази търговска верига не са от най-евтините, но са известни с високото си качество. Записвам си цените на някои от стоките, без да правя подбор – която ми попадне. Превръщам чешките цени в левове, за да не затруднявам читателя с упражнение по смятане. Килограм брашно струва 40 стотинки (в една друга верига – “Кауфланд”, същото брашно, отговарящо на нашия тип 500, струваше 20 стотинки), 2 лв. е литър олио (за справка – в Чехия не се отглежда слънчоглед), килограм ябълки – 1,40 лв., захарта също е 1,40 лв., краставиците са 80 стотинки, зелето – 65 ст., испанските вина се купуват за около 10 лв. бутилката, вино тип “Каберне” от Македония струва също около 10 лв. (не видях никъде да се продава българско вино).

Повече няма да ви занимавам с ценови и стокови битовизми. Смятам, че се разбира за какво става дума. И на всеки му е ясно как живее моят чешки приятел Иван с 1200 лева на месец. Всъщност пропуснах да ви кажа, че за първото тримесечие на 2006 г. средната заплата в Чешката република вече е над 1200 лв., а средната пенсия – около 600 лв.

Дай Боже всекиму!

*****

СТРАНЕН НАРОД СА ТОВА ЧЕХИТЕ!

Странен народ са това чехите! Вече 2 години са членове на Европейския съюз и още не са проумели, че той е създаден само за да ги оплячкоса, да им одере кожата и накрая да им закрие държавицата. Така поне биха изглеждали нещата от камбанарията на средностатистическия българин. Но що-годе просветеният чех не мисли така. Дори само заради това, че той вече се чувствува равноправен европеец с всичките му екстри. И преди всичко – живее по-добре отколкото преди. По всички материални и духовни показатели Чешката република вече е член на демократичното и богато западноевропейско семейство. Тя е и правова държава. А не вилает на разнокалибрени мутри. Нещо, което и с невъоръжено око се наблюдава в някои други страни. Като например в милата ни татковина.

*****

ЗАЩОТО СА НАШИ, СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ

Често мои близки ме упрекват в космополитичен уклон и в патриотична недостатъчност. Да! Не отричам подобни заключения. Впрочем, никога не съм твърдял обратното. Може би защото съдбата е била по-благосклонна към мен и съм имал възможност да не живея цял живот в Терзийско. Но позволете ми да ви попитам, уважаеми патриоти, защо точно да споделям възвишените ви “патриотични” чувства? Заради човешкия материален живот? Заради ароматната българска демокрация? Заради това, че до вчера ме управляваше един полуграмотен бивш цар, а днес – разнокалибрени комсомолски издънки? И за обществения ни ред отговаря един провинциален любител на алкохола и скандалите? Или заради това, че в родината ми човешкият живот няма никаква стойност? Ако на последното мое твърдение не вярвате, прегледайте криминалните хроники в някои от любимите си часови и трудови вестници или отскочете до най-близката болница …

Ами историята, ще кажете вие, не се ли вдъхновявате от величавата ни българска история? Не, не изпадам в захлас по една проста причина – историята не може да се яде. Хранете се вие, уважаеми “патриоти”, с история. Аз искам сносен материален и духовен живот, а после ще се възхищавам от героичното си минало. Същите вие, божидардимитровците и вашата партия, преди години ми обещавахте светло бъдеще, което така и не ни сполетя (за щастие!), а днес обърнахте плочата – приспивате ме с това как Крум пил вино от черепа на Никифор, как сме превземали Одринската крепост и прочее, и прочее. А забравяте да ми напомните, че България се нарежда на последно място в Европа по много показатели. И най-вече по материално благополучие. И на едно от първите места по броя на чалгапевици и славитрифоновци!

Ами нашата красива природа – защо забравяте за прекрасната ни природа, ще кажат “патриотите”. Ами защото тя е дадена от Бога, а ние само полагаме големи усилия да я … съсипем. И кое ви дава право да смятате, че българското крайбрежие е най-хубавото? Това просто не е вярно. А защо смятате, че българските планини са най-красивите? И това не е вярно. Ама ще ми кажете – да, но те са си наши! Е, това пък съвсем не е аргумент. Ако седнем да мислим, че това или онова е хубаво, защото е наше, ще ме накарате да се сетя за оня стар виц, който се твърдеше, че съветските болни са най-здравите болни. Защото са наши, социалистически!

*****
 
ВОЕННИТЕ СА ЕДНАКВО УМНИ

Водим разговор, често преминаващ в остър спор, с бивш офицер от чехословашката народна армия. За пореден път стигам до извода, че военните по целия свят са еднакво умни. Особено тия от бившия т. нар. социалистически лагер. Изглежда вицът, че когато Господ раздавал ума на хората, военните били на маневри, не е валиден само за нашите земи.

*****

ЕДВА ЛИ ИМА ЗНАЧЕНИЕ

При последните парламентарни избори десницата в Чешката република не можа да получи мнозинство – не й достигна само един народен представител. Политическата ситуация в момента е патова. Но не видях чехите да са се впечатлили много от този факт. Защо? Най-верният отговор ни дава един чешки журналист в своя статия от последните дни. Той изразява мнението, че демокрацията и политико-икономическия живот в страната са в такава напреднала фаза, че всъщност едва ли има кой знае какво значение съотношението на политическите сили в парламента. Онзи, който управлява, трябва да се подчинява на законите и нормите на Европейския съюз. А те са ясни и изпробвани във времето. И връщане към “светлото” минало не е възможно. Става дума за Чешката република!

6 юли 2006 г., Прага

 

©2009 ТРОЯН 21 - архив | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |