(бр. 18 от 13 май 2009 г., Т21)
* На 30 април правителството на Сергей Станишев е одобрило доклада на транспортния министър Мутафчиев, предлагащ цялостно закриване на жп-линията Левски – Троян и на още 11 трасета в страната * Окончателното решение ще се вземе на заседание на кабинета идната сряда (20 май) * Ще позволим ли придобивката, която градът ни има от средата на миналия век, да бъде зачеркната с лека ръка?
В АНТИКРИЗИСНАТА СИ ПРОГРАМА, актуализирана на 31 март 2009 г., от Национална компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), която е държавна фирма и е собственик на жп-трасетата и гарите в България, предлагат драстични мерки за намаляване ефекта от икономическата криза. Основната сред тези мерки е закриването на 12 слабонатоварени жп-линии в страната, сред които е и жп-линията Левски – Троян.
С ДРУГИ ДУМИ – ако на заседанието си, насрочено за следващата сряда (20 май), правителството на Сергей Станишев одобри предложението на НКЖИ, влакът до Троян, който върви вече 61 години, спира; и не става дума само за пътническите превози, както се говори из Троян, а за цялостно закриване на жп-линията. Подобни мерки, включително и за жп-линията до Троян, вече са били предлагани (например през 2001-2002 г.), но в крайна сметка не са били реализирани, което дава известни надежди. Или по-точно даваше, защото на заседанието си на 30 април правителството на г-н Станишев е одобрило представения от транспортния министър Петър Мутафчиев доклад за финансова стабилизация на железниците, съдържащ и споменатото закриване на 12-те жп-линии (те са: Калотина – Станянци, Алдомировци – Бели брег, Вакарел – Чукурово, Левски – Троян, Девня – Кардам, Кремиковци – Мус, Димитровград – Подкова, Дупница – Бобов дол, Кюстендил – Гюешево, Радомир – Гюешево, Ямбол – Елхово и Самуил - Силистра).
ОСНОВНИЯТ МОТИВ за предлаганото закриване на жп-линията Левски – Троян са реализираните финансови загуби за 2008 г., възлизащи на 1,660 млн. лв. Което пък е част от цялостната негативна картина и засилващата се тенденция на загуби за НКЖИ; данните сочат, че основното приходно перо – инфраструктурната такса, плащана от всички превозвачи, ползващи железопътните трасета у нас (основният е БДЖ), намалява стремително и от 9,215 млн. за м. септември 2008 г. е спаднала на 7,013 млн. за м. януари 2009 г., а през м. март се е смъкнала до 5,347 млн. лв. и продължава да върви надолу. Според данните в споменатата актуализирана антикризисна програма на НКЖИ при планирани за 2009 г. в най-лошия вариант 112 млн. лв. приходи от инфраструктурна такса, при настоящите реалности вероятният резултат ще е едва 75 млн. лв., или около 67% изпълнение. Заслуга за което има и цялостният спад в икономическите сектори, основни потребители на жп-услугите: металургия и металообработване, производство на цветни метали, строителна индустрия, енергетика.
ТАКОВА – ЗА ЗАКРИВАНЕ - е становището на управленските фактори в НКЖИ и на правителствено равнище. Какво обаче се говори сред потърпевшите от евентуалното затваряне на жп-линията до Троян – троянските жепейци и троянското гражданство? Според служител в железниците, пожелал анонимност, не е изключено в цялата тази работа със закриването на 12-те жп-линии да са замесени автомобилните превозвачи, които имат силно лоби в управлението на страната и които ще имат пряка изгода. Троянските жепейци признават, че товаропотокът по трасето Троян – Левски наистина е намалял, но смятат, че спадът е временен и припомнят, че световните тенденции са в друга посока – именно жп-транспортът, а не автомобилният, да поема голяма част от товарите, което е уредено и законово, като логиката е да се облекчават и съхраняват изключително скъпите шосейни пътища и да се пази околната среда. Жепейците в Троян обаче не са оптимисти; според неофициална информация вече е наета фирма, която да изработи метални решетки за прозорците на всички гари от Левски до Троян, което може да означава само едно – тези сгради ще бъдат опразнени и затворени (а че наскоро в реконструкция на Гара Троян бяха хвърлени доста средства, на кого му пука?! – бел. Г.М.). Случилото се с гара Абланица, която вече е затворена, е красноречив. По неофициални канали научихме и друго – предложението, дошло отдолу, да се открие пробно обеден пътнически курс от Троян до Ловеч и обратно, който, според очакванията и според предишната практика, щял да е рентабилен, кой знае защо е било отхвърлено от ръководството на БДЖ.
НА ХОРАТА В ТРОЯН пък като че ли все още не им се вярва, че чудесната пътническа мотриса „Дезиро”, която от две години се движи по нашата жп-линия (първият курс бе на 25 ноември 2006 г. и бе отбелязан с тържествена церемония на гара Троян - бел. Г.М.) и която направи пътуването от Троян до Ловеч и Левски максимално комфортно (да не забравяме, че е и най-евтиното – 2,70 лв. е билетчето до Ловеч, 4,50 лв. е билет „отиване – връщане”, за ученици цената е 1,40 лв., а с автобус до Ловеч е два пъти по-скъпо, 4,50 лв. в едната посока – бел. Г.М.). Не ни се вярва и за друго – защото влакът не е само превоз, той е цивилизационен (културен) знак. И си мислим, че не е логично една цивилизационна придобивка, която градът ни има от средата на миналия век, да бъде зачеркната с лека ръка (но пък то и кино си имахме през миналия век, а отдавна вече нямаме).
Генадий Маринов
Бел. ред. Допускаме, че освен икономически, в идеята за закриването на споменатите жп-линии, или поне на някои от тях като троянската, има и политически мотиви с нечист предизборен привкус. Тоест – правителството на БСП и компания наистина ще гласува непопулярната мярка в най-неподходящото от политическа гледна точка време, преди избори, но ще остави да си блъска главата с изпълнението й или с евентуалната отмяна следващото правителство (да кажем – на ГЕРБ). Или пък друго – на 20 май правителството ще гласува за закриването на 12-те жп-линии, но малко преди изборите ще отмени решението, с което ще се пише спасител и ще натрупа дивиденти. Всичко е възможно. В тази посока сме длъжни да кажем, че кметът на Троян Минко Акимов и ловешкият му колега Минчо Казанджиев са предприели мерки влакът Троян – Ловеч да продължи пътя си (информацията ни е от първа ръка).
