Показват се публикациите с етикет интервюта. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет интервюта. Показване на всички публикации
Мартин Заимов: Скъсах с политиката
Етикети:(бр. 25 от 23 юни 2004 г., Т21)
* Никога за последните години бизнес климатът у нас не е бил толкова добър, но заслугата не е на сегашното правителство, заяви пред Т21 бившият шеф на Валутния борд * Горд съм с участието си в клипа на певицата Белослава, заяви известният финансистСред множеството на церемонията по връчване на ежегодните троянски ученически награди „Бризби” („Троян 21” обилно ви информира за събитието в предишен брой) забелязахме един ВИП гост, когото сме свикнали да виждаме (по телевизията и вестниците) на по-други места – брифинги, в парламента, срещи с представители на МВФ и Световната банка, различни икономически форуми. Думата ни е за финансиста Мартин Заимов – бившия „син” депутат от 38-то нарадно събрание, подуправител на БНБ и шеф на Валутния борд у нас, подал си по-късно оставката от тези постове. Г-н Заимов бе сред личните гости на дарителя Джон Бризби. Или ако сме по-точни – известният икономист бе в Троян по покана на сестрата на Джон, Таня Бризби, която няколко години работи в София и оттогава има лично и професионално приятелство с него. Помолихме г-н Заимов за кратко интервю и той без никакви уговорки се съгласи. Но ни изненада с притесненията си че тук, на церемонията „Бризби”, има далеч по-важни хора и едва ли трябва да се занимаваме точно с него. Изненада ни и с изненадата си, че сме го разпознали и че е толкова популярен. За трети път човекът, който наред с високите оценки за професионализма си редовно получава в светските хроники и определения от типа „най-чаровният финансист”, ни изненада с вида си – домашен пуловер, дънки и стари обувки. „Облекли сте се като „за на село”, г-н Заимов!?”, позволихме си малка закачка с госта. „Не, така си ходя и в София, това е моят стил”, отговори ексшефът на Валутния борд.
- Г-н Заимов, защо напуснахте шефския пост на Валутния борд у нас?
- Причините са няколко. Вие знаете, че аз стигнах до това място през политиката – бях депутат от СДС и тогава получих номинацията. Тъй че съвсем нормално е да се оттегля при смяната на политическите и управленските реалности у нас. Но по-важнто е друго – че спрях да виждам резултат да служа на публичния интерес. Моята представа изгуби допирни точки с тази на политиците (не говоря за определена партия, а изобщо), както и с тази на външните ни партньори. Имах и несъгласия с някои условия, които ни се поставяха от международните финансови институции.
- Означава ли всичко това, че сте скъсали с политиката?
- Абсолютно.
- И къде сте в момента?
- В частния бизнес.
- Като стана дума за бизнес, какво е оценката Ви за бизнес климата у нас в момента?
- Никога за последните години не е бил по-добър. Но трябва да сме наясно – това не се дължи на сегашното правителсто, а на коловозите, трасирани от предишното. Заслугата на днешните управляващи е, че не променят посоката.
- Значи сте оптимист за икономическото бъдеще на България?
- Умерен оптимист. Истината е, че вървим напред и посоката е правилната.
- Бяхте подуправител на БНБ – какво е мнението Ви за Националната банка, която е един от стожерите на държавността?
- Тази година БНБ ще чества своята 125-годишнина – нашата е една от най-старите държавни национални банки в Европа. Някъде централните банки са частни и има становища, че този е по-добрият вариант. Но това са спорове на високо управленско ниво и те са свързани с други исторически етапи. Например този въпрос е бил особено актуален след края на Първата световна война, 1919 година, когато е трябвало да се връщат много пари. БНБ днес е една много добра централна банка.
- Каква е оценката Ви за новия шеф на БНБ Иван Искров, избран след толкова спорове и политическа шумотевица?
- Много добра.
- А за предшественика му Светослав Гаврийски?
- Също много добра.
- Певицата Белослава заяви в предаване по бТВ, че е много горда от участието Ви във видеоклип към нейна песен. Лесно ли се съгласихте на тези снимки?
- Аз също съм много горд, че Белослава ме покани да участвам. Харесвам певицата, както и конкретната песен. За мен това бе нещо много интересно и много приятно.
Интервю на Генадий Маринов
Петре, нима никога не си бил кон?
Етикети:
(бр. 8 от 29.10.2002 г., Т21)
Преди две седмици прочутият българист Петер Юхас бе в Троян – на гости на приятеля си Кольо Петков.
Проф. Петер Юхас. Роден е на 20 октомври 1930 г. в село Комади, в Унгарскта пуста; „Станах на 72, а приятелката ми е на 23, и често ми казва: Петре, когато си във форма, изглеждаш на 71”, насмешливо коментира професорът. Завършва педагогическото училище в малкия градец недалеч от Комади. „Обичах да уча под един огромен чинар в двора на училището – под същия чинар през 1844 г. големият унгарски композитор Ференц Еркеле написва националния химн на Унгария”, споделя човекът, „орисан на двe родини”; и допълва: „За разлика от българския химн – сменян като бельо, унгарският си е един и същ вече 158 години. Този химн е като национална молитва, пък и започва така – „Боже, благослови унгареца...” После учи Унгарска литература в университета „Петер Пазман” в Будапеща, но през 1950 г. продължава – вече Българска филология - в Софийския университет, като завършва за три години („Петте години, които ми предстояха в София, ми изглеждаха ужасно дълги, затова реших да завърша университета с хусарски устрем. Направих пътека до декана, за да ми разреши да взема първи и втори курс заедно. Отначало отказваше, ама като му казах „Другарю декан, и в първи курс не разбирам нито дума, защо тогава да не ходя и в часовете за втори курс”, склони”) След това „изневерява”, както самият той се изразява, на дипломата си, и става дипломат – културно аташе в Москва, после в София. Превратностите на съдбата обаче го връщат при професията и истинското призвание. Автор е на 10 книги и над 400 статии, преводач на българска драматургия и проза, съавтор на „История на българската литература” с Ищван Шипош, изследовател и на българската история. В момента Петер Юхас е гост-професор в Софийския университет – преподава История на унгарската литература. За заслугите си към страната ни е награден с най-високото българско отличие – орден „Стара планина”. „Като студент в София се ожених за най-хубавата българка, но въпреки това обичам България” – в неподражаемия си афористичен стил разказва за личните си дела г-н Юхас. От първата си съпруга има един син, Георги, а от втората – унгарка, две дъщери. „Георги е типичен българин – наскоро имахме среща в петък, в 3 часа; дойде в 3 часа, в петък, но след две седмици. Голямата ми дъщеря знае отлично български, малката – не, но и двете обичат България. Малката обаче не иска да идва на море тук след злополучната ни съвместна почивка едно лято; аргументите й: „Татко, ти имаш толкова приятели в България, че не ти остава и минутка за мене”. Бохем и хедонист по дух, освен на българската женска хубост Петер Юхас е голям почитател и на родните питиета: „Най-обичам мавруд – виното, което се пие на именния ден на Бога”.
Преди две седмици прочутият българист Петер Юхас бе в Троян – на гости на приятеля си Кольо Петков.
На 20 октомври пък литераторът, унгарец по рождение, но здраво свързан с нашата страна, и както сам твърди, „орисан на две родини”, навърши 72 години (и от нас – честито!). Третият повод, но не по значение, да направим това интервю с г-н Юхас, бяха двете му съвсем „топли” книги – „Орисан съм на две родини”, издадена по настояване и със спонсорството на Сдружението на българите в Унгария (Българско републиканско самоуправление – Будапеща), и „Договорът ми с Бога”, и двете уж повече мемоарни и „автопортретни”, пък безмилостно влюбено вгледани в българите и българското. И четвърто – него спокойно можем да го турим и най-отпред – Петер Юхас е събеседник виртуоз и възможността да си поговориш с него е голяма чест, удоволствие и предизвикателство.
Проф. Петер Юхас. Роден е на 20 октомври 1930 г. в село Комади, в Унгарскта пуста; „Станах на 72, а приятелката ми е на 23, и често ми казва: Петре, когато си във форма, изглеждаш на 71”, насмешливо коментира професорът. Завършва педагогическото училище в малкия градец недалеч от Комади. „Обичах да уча под един огромен чинар в двора на училището – под същия чинар през 1844 г. големият унгарски композитор Ференц Еркеле написва националния химн на Унгария”, споделя човекът, „орисан на двe родини”; и допълва: „За разлика от българския химн – сменян като бельо, унгарският си е един и същ вече 158 години. Този химн е като национална молитва, пък и започва така – „Боже, благослови унгареца...” После учи Унгарска литература в университета „Петер Пазман” в Будапеща, но през 1950 г. продължава – вече Българска филология - в Софийския университет, като завършва за три години („Петте години, които ми предстояха в София, ми изглеждаха ужасно дълги, затова реших да завърша университета с хусарски устрем. Направих пътека до декана, за да ми разреши да взема първи и втори курс заедно. Отначало отказваше, ама като му казах „Другарю декан, и в първи курс не разбирам нито дума, защо тогава да не ходя и в часовете за втори курс”, склони”) След това „изневерява”, както самият той се изразява, на дипломата си, и става дипломат – културно аташе в Москва, после в София. Превратностите на съдбата обаче го връщат при професията и истинското призвание. Автор е на 10 книги и над 400 статии, преводач на българска драматургия и проза, съавтор на „История на българската литература” с Ищван Шипош, изследовател и на българската история. В момента Петер Юхас е гост-професор в Софийския университет – преподава История на унгарската литература. За заслугите си към страната ни е награден с най-високото българско отличие – орден „Стара планина”. „Като студент в София се ожених за най-хубавата българка, но въпреки това обичам България” – в неподражаемия си афористичен стил разказва за личните си дела г-н Юхас. От първата си съпруга има един син, Георги, а от втората – унгарка, две дъщери. „Георги е типичен българин – наскоро имахме среща в петък, в 3 часа; дойде в 3 часа, в петък, но след две седмици. Голямата ми дъщеря знае отлично български, малката – не, но и двете обичат България. Малката обаче не иска да идва на море тук след злополучната ни съвместна почивка едно лято; аргументите й: „Татко, ти имаш толкова приятели в България, че не ти остава и минутка за мене”. Бохем и хедонист по дух, освен на българската женска хубост Петер Юхас е голям почитател и на родните питиета: „Най-обичам мавруд – виното, което се пие на именния ден на Бога”.
- Г-н Юхас, защо казвате, че сте „изневерили” на дипломата си?
- Завършвайки Българска филология, аз сключих своеобразен договор с Бога. После напуснах професията и станах дипломат. За участието си в Унгарските събития през 1956 г. обаче влязох в затвора (и както при Вапцаров – „попаднах на хора”). Трите затворнически години блокираха всичките ми пътища към дипломацията, но ме върнаха към договора ми с Бога. И никога насетне не изневерих на този договор.
- Антикомунистическите убеждения са ти докарвали много бели на главата по онова време?
- Да, дори ме изгониха от България преди 27 години. По това време превеждах много, но само стойностни неща, а не лансираните от режима литературни бездария и послушковци. Обаче тогавашните български „естетици” с дървени ташаци измислиха и лепнаха на такива като мене етикета „вкусовщина”. Литературният началник Георги Джагаров дори уточни в писмо защо ме гонят и там етикетът бе обяснен като „субективизъм”. По този повод един приятел ме попита: „Петре, защо те гонят, като те хвалят?!” Логично – за всеки нормално мислещ човек субективизмът, личният поглед в литературата е достойнство, но не и за онези с дървените т.... След изгонването ми от България мислех да се занимавам само с руска литература, обаче договорът с Бога не ми позволи. След време написах книга за българите в Македония – „Историческата истина и политическата реалност”. Този път протестира югославското правителство и отново бях уволнен. Но нали съм сключил договор с Бога – продължавам и до днес.
- Но не можеш да се оплачеш от липса на признание сега?
- Така е. И трябва да Ви кажа – получих признанието, за което съм мечтал. Освен най-високите награди – орден „Стара планина”, І степен и титлата „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет, българите в Унгария издадоха моя книга. Вижда се, че признанието е като сламена шапка – има си своето време. А по принцип, след като станеш на 70 години, идва времето на сламената шапка.
Днес мога съвсем скромно да заявя – малцина българисти по света са като Петер Юхас. Защото за мен България стана съдба и за половин век станах българин с унгарски паспорт. Защото сърцето не е от камък, а и камъкът се сгрява – трагедията на ослепелите войници на Самуил, на разкъсната след Ньойския договор България стана и моя трагедия.
И пак съвсем скромно ще кажа, че едва ли има по-продуктивен днешен български писател от мене. Когато Тургенев прочел разказа на Толстой за един кон, възкликнал: „Лев Николаевич, нима никога не сте били кон?!”. И на мене българи са ми казвали: „Петре, нима никога не си бил кон?!”
- Имаш доста богата библиография.
- Не си броя книгите и статиите. Има колеги и колежки, които цял живот обясняват разни неща на хората. Аз не обяснявам. Аз не разбирам нещата и чрез това, което пиша, се опитвам да ги изясня на себе си. Пиша най-вече, когато усетя миризмата на лъжата.
- Миризмата на лъжата?
- Да. Шест години чаках да излезе книгата ми „Тюрко-българите и маджарите”, където се борех с една лъжа за произхода на прабългарите. По същия начин ме дразни творчески лъжа за съдбата на българите в Македония. Написах три студии – „Историческата истина и политическата реалност”, „Началото на българското Възраждане в Македония” и „Дарделдисването (думата е взета от Найден Геров – бел. П. Ю.) на българите”.
- Защо смяташ, че съдбите на Македония и Трансилвания си приличат?
- Защото и двете етнически територии са откъснати насила от родината си – Македония от България, а Трансилвания (днес в Румъния – бел. Г. М.) от Унгария. Но има и голяма разлика. И до днес в Унгария смятаме трансилванците за временно откъсната част от унгарския народ. Те имат унгарски карти за белзплатно учене и лечение и за работа в Унгария. Тези трансилвански унгарци усещат, че майката родина ги обича. В България отношението към македонците е по-друго.
- Каква е оценката ти за днешна България?
- В приказките на Андерсен царят е гол. В България той се фука със скъпия си испански костюм, а народът е гол, гладен и беден. Днешният българин ми прилича на оня оптимист, който паднал от 20-я етаж и на третия си казал: „Щом до тук нищо не ми се случи, тъй ще е и по-нататък”. Милион и половина българи напуснаха страната – България не е губила толкова кръв и плът във всичките войни, които е водила. Кой ще работи тук, кой ще създава работни места?
- А как е в Унгария?
- През периода 1998-2002 вървяхме по правия път; заплатите се удвоиха – минимумът стана 400 марки, а един унгарски професор получаваше по 2500 марки. Преди три месеца обаче нашият народ с изпит акъл пак избра комунистите. И тръгнахме надолу. Комунистите никога не са се борили за интересите на Унгария. Преди те бяха интернационалисти и обслужваха Руската империя, сега са космополити и „полягат” на Америка.
- Кажи ни нещо и за Троян, идваш не за пръв път в нашия град.
- Троян ме привлича, защото по нещо ми напомня за онази България от старите снимки, която вече я няма. За първ път бях тук през 1950 г. в село Белиш, на гости на моя студентски съквартирант и приятел Димитър Марковски. На двора на къщата му в Белиш имаше парче от жп релса, служеща за наковалня – бащата на Димитър го бе донесъл от Унгария от фронта. Днес на вилата си и аз си сложих такова парче – много е удобно.
- Минаваш за скандална личност, особено след онази жестока книга „Смъртта не е алиби”, в която казваш много тежки истини за някои наши творци.
- Беше редно да представя десетките надути придворни поети и писатели такива, каквито са – голи. А иначе около мен постоянно има анекдоти, лепят ми се. Например този: на един му откраднали магарето. Той попитал съседа си знае ли нещо. Съседът убедително му отвърнал: „Ти за крадец ли ме смяташ?”. Но в този момент дългоухото изревало от съседския двор; без да трепне, комшията рекъл: „Ти на мене ли ще вярваш, или на магарето?”
Интервю на Генадий Маринов
- Завършвайки Българска филология, аз сключих своеобразен договор с Бога. После напуснах професията и станах дипломат. За участието си в Унгарските събития през 1956 г. обаче влязох в затвора (и както при Вапцаров – „попаднах на хора”). Трите затворнически години блокираха всичките ми пътища към дипломацията, но ме върнаха към договора ми с Бога. И никога насетне не изневерих на този договор.
- Антикомунистическите убеждения са ти докарвали много бели на главата по онова време?
- Да, дори ме изгониха от България преди 27 години. По това време превеждах много, но само стойностни неща, а не лансираните от режима литературни бездария и послушковци. Обаче тогавашните български „естетици” с дървени ташаци измислиха и лепнаха на такива като мене етикета „вкусовщина”. Литературният началник Георги Джагаров дори уточни в писмо защо ме гонят и там етикетът бе обяснен като „субективизъм”. По този повод един приятел ме попита: „Петре, защо те гонят, като те хвалят?!” Логично – за всеки нормално мислещ човек субективизмът, личният поглед в литературата е достойнство, но не и за онези с дървените т.... След изгонването ми от България мислех да се занимавам само с руска литература, обаче договорът с Бога не ми позволи. След време написах книга за българите в Македония – „Историческата истина и политическата реалност”. Този път протестира югославското правителство и отново бях уволнен. Но нали съм сключил договор с Бога – продължавам и до днес.
- Но не можеш да се оплачеш от липса на признание сега?
- Така е. И трябва да Ви кажа – получих признанието, за което съм мечтал. Освен най-високите награди – орден „Стара планина”, І степен и титлата „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет, българите в Унгария издадоха моя книга. Вижда се, че признанието е като сламена шапка – има си своето време. А по принцип, след като станеш на 70 години, идва времето на сламената шапка.
Днес мога съвсем скромно да заявя – малцина българисти по света са като Петер Юхас. Защото за мен България стана съдба и за половин век станах българин с унгарски паспорт. Защото сърцето не е от камък, а и камъкът се сгрява – трагедията на ослепелите войници на Самуил, на разкъсната след Ньойския договор България стана и моя трагедия.
И пак съвсем скромно ще кажа, че едва ли има по-продуктивен днешен български писател от мене. Когато Тургенев прочел разказа на Толстой за един кон, възкликнал: „Лев Николаевич, нима никога не сте били кон?!”. И на мене българи са ми казвали: „Петре, нима никога не си бил кон?!”
- Имаш доста богата библиография.
- Не си броя книгите и статиите. Има колеги и колежки, които цял живот обясняват разни неща на хората. Аз не обяснявам. Аз не разбирам нещата и чрез това, което пиша, се опитвам да ги изясня на себе си. Пиша най-вече, когато усетя миризмата на лъжата.
- Миризмата на лъжата?
- Да. Шест години чаках да излезе книгата ми „Тюрко-българите и маджарите”, където се борех с една лъжа за произхода на прабългарите. По същия начин ме дразни творчески лъжа за съдбата на българите в Македония. Написах три студии – „Историческата истина и политическата реалност”, „Началото на българското Възраждане в Македония” и „Дарделдисването (думата е взета от Найден Геров – бел. П. Ю.) на българите”.
- Защо смяташ, че съдбите на Македония и Трансилвания си приличат?
- Защото и двете етнически територии са откъснати насила от родината си – Македония от България, а Трансилвания (днес в Румъния – бел. Г. М.) от Унгария. Но има и голяма разлика. И до днес в Унгария смятаме трансилванците за временно откъсната част от унгарския народ. Те имат унгарски карти за белзплатно учене и лечение и за работа в Унгария. Тези трансилвански унгарци усещат, че майката родина ги обича. В България отношението към македонците е по-друго.
- Каква е оценката ти за днешна България?
- В приказките на Андерсен царят е гол. В България той се фука със скъпия си испански костюм, а народът е гол, гладен и беден. Днешният българин ми прилича на оня оптимист, който паднал от 20-я етаж и на третия си казал: „Щом до тук нищо не ми се случи, тъй ще е и по-нататък”. Милион и половина българи напуснаха страната – България не е губила толкова кръв и плът във всичките войни, които е водила. Кой ще работи тук, кой ще създава работни места?
- А как е в Унгария?
- През периода 1998-2002 вървяхме по правия път; заплатите се удвоиха – минимумът стана 400 марки, а един унгарски професор получаваше по 2500 марки. Преди три месеца обаче нашият народ с изпит акъл пак избра комунистите. И тръгнахме надолу. Комунистите никога не са се борили за интересите на Унгария. Преди те бяха интернационалисти и обслужваха Руската империя, сега са космополити и „полягат” на Америка.
- Кажи ни нещо и за Троян, идваш не за пръв път в нашия град.
- Троян ме привлича, защото по нещо ми напомня за онази България от старите снимки, която вече я няма. За първ път бях тук през 1950 г. в село Белиш, на гости на моя студентски съквартирант и приятел Димитър Марковски. На двора на къщата му в Белиш имаше парче от жп релса, служеща за наковалня – бащата на Димитър го бе донесъл от Унгария от фронта. Днес на вилата си и аз си сложих такова парче – много е удобно.- Минаваш за скандална личност, особено след онази жестока книга „Смъртта не е алиби”, в която казваш много тежки истини за някои наши творци.
- Беше редно да представя десетките надути придворни поети и писатели такива, каквито са – голи. А иначе около мен постоянно има анекдоти, лепят ми се. Например този: на един му откраднали магарето. Той попитал съседа си знае ли нещо. Съседът убедително му отвърнал: „Ти за крадец ли ме смяташ?”. Но в този момент дългоухото изревало от съседския двор; без да трепне, комшията рекъл: „Ти на мене ли ще вярваш, или на магарето?”
Интервю на Генадий Маринов
Минко Акимов: Много неща в Троян трябва да бъдат променени
Етикети:(бр. 40 от 17.10.2007 г., Т21)
• Ще управлявам не в името на изборите, а в името на избирателите, категоричен е кандидатът за кмет на община Троян, издигнат от ГЕРБ- Нека почнем с въпроса на въпросите – защо? Защо един доказал се, реализиран, успял човек тръгва да се занимава с политика, тръгва на битка за кметския пост?
- Струва ми се, че двете неща са доста различни – политиката и кметската надпревара. Първо – аз не смятам да се занимавам с политика; кметът на Троян - по нашите виждания, моите и на съмишлениците ми от ГЕРБ - не трябва да бъде политик, той трябва да е кмет на всички троянци, а не на една определена партия. И второ – реших да се кандидатирам за кмет, защото си мисля, че все още мога да дам нещо на Троян и защото много неща в нашия град трябва да бъдат променени.
- Кое в досегашния управленски модел на Троян трябва да се промени – защото някои твърдят, че досегашното управление е изключително успешно? И в каква посока трябва да е промяната?
- На всеки му се струва, че неговото е най-доброто – но дали е така?! Първо - истината е, че хората в Троян не знаят какво се прави, защо се прави, как се прави, кой го прави. Голямата маса троянци – изключвам може би някои хора от Общинския съвет – тънат в пълно неведение около управленските дела. Това е едно от нещата в досегашното управление, които не харесвам. Аз искам и смятам да наложа откритост в управлението, диалог с гражданите и всички в Троян да знаят какво правя, защо го правя и как го правя. Второ – смятам, че през последните 10-на години Троян изостана както в социално-икономически план, тъй и като благоустрояване. Гледайки нещата, не мога да видя какво толкова е направено - благосъстоянието на хората се е променило, улиците са по-лоши отпреди 10 години, където и да отидем по селата, ще видим, че пътищата са осеяни с дупки, нищо че предизборно се опитват да замажат нещата. На трето място – и при предиш6ни избори, и сега изведнъж се оказа, че имаме огромно количество пари и от 1 месец насам ровим и копаем навсякъде?! Аз съм убеден, че 4 години трябва да се кърпи и ремонтира, а не само един месец преди изборите. И мисля, че трябва да се управлява НЕ В ИМЕТО НА ИЗБОРИТЕ, А В ИМЕТО НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ. Една от причините е, че досегашното ръководство нямаше ясни стратегически цели.
- Но нали имаме план за развитие на община Троян до 2013 г., наскоро се прие и актуализацията му, имаме разработени стратегии в някои конкретни области?
- Има, но липсва яснота за голямото, за най-едрите неща, които трябва да гоним. Наистина имаме план за развитие до 2013 г. и в него пише, примерно, че ще се строи обходна улица през Индустриалната зона – но ще реши ли това въпроса?! Не е ли стратегическата цел друга – че ще търсим обходен път. Изграждане на обходен път на Троян – това е стратегическата цел, най-едрата задача, а не изграждане на един път през Индустриалната зона, който ще спре доникъде – малко по-нагоре от площада.
- Да разбираме ли, че досегашната управленска политика е била „на парче”? И критиката Ви е срещу този подход?
- Точно така – на парче се работеше. И оттам идваха неуспехите ни. Нека вземем конкретен пример – как за 15 години не успяхме нищо да направим за Беклемето. Вярно, Банско е на 2000 м надморска височина, условията там са много по-добри от нашите, но как те успяха за 15 години да изградят такъв курорт, а ние нищо не направихме на Беклемето. И Общината има голяма вина – не се намеси сериозно пред институциите в София. Друг пример – Изложението на занаятите в Орешак – защо не се потърси сериозно решение, защо не се седне на един сериозен разговор с дядо Игумен, а се буксува на едно място, без каквото и да е развитие и мащаб. Трети пример – защо не се работи по газификацията на Троян – един, без всякакво съмнение, стратегически въпрос.
- Това, което казвате, е убедително, но Ваши противници биха възразили, че лично нямате достатъчно административен опит да реализирате такива задачи?
- Интересно твърдение. Да умееш да трупаш информация и да я анализираш – това, ще се съгласите, е от полза за всяко едно модерно управление. А аз смятам, че това съм го научил и го умея – знам от кого да взема информацията, знам как да я обработя, мога да я анализирам и според нея да взема правилното решение. В днешно време не е възможно да се управлява, ако не се базираш на богата информация. А що се отнася до управленския опит, ще припомня, че 23 години бях шеф на РПУ – Троян, рекорд за страната, и още 4 години началник в Затвора – Ловеч; и съм доказал, че никога не съм работил с принуда, пък съм и убеден, че такъв подход не може да доведе доникъде. Ще кажа също, че изобщо не се срамувам от дългогодишната си работа в полицията и не считам, че това е мой минус.
- А какви са плюсовете от дългогодишната Ви работа в полицията?
- Споменах вече за няколко. Ще допълня, че през тези над 20 години нямаше сесия на Общинския съвет, която да се е провела и аз да не съм запознат с разглежданите проблеми и с материалите й. Тъй че – бил съм в крак с всички проблеми на Троян и общината: инфраструктурата, организацията на движението, бедствията и авариите и т.н.
- Споменахте една от големите троянски рани – организацията на движението. Как ще коментирате днешната организация и днешните реорганизации на движението в Троян – островчетата, кръстовищата, трафикът и т.н.?
- Имам чувството, че в областта в момента липсват специалисти по организация на пътното движение – не говоря за Троян, ние никога не сме имали такива специалисти. Явно реорганизациите, за които споменахте, са правени без консултации с професионалисти. Аз лично не харесвам начинът, по който сега е организирано движението в Троян.
- Някои казват, че тези „островчета” трябва да се разрушат – споделяте ли подобно радикално становище?
- Не, не – не може нещо, което е направено и в което са вложени доста пари, с лека ръка да се бутне. Много внимателно трябва да се проучи. Трябва да се притеглят много внимателно – според мен от екип от специалисти. Не съм убеден, че това, в което са вложени пари на троянци, трябва да го разрушим. При всички положения обаче тази ситуация с организацията на пътното движение в града ни трябва да се промени – но след експертна оценка от специалисти. Но тук има и нещо друго, което дава обяснение защо в момента е така – досегашното общинско ръководство явно нямаше намерение да прави обходен път и смяташе ул. „Христо Ботев” да поеме цялото движение, двупосочно. Което обаче съвсем не е добри.
- Говори се, че ГЕРБ – Троян е резервен отбор на БСП и независимо кой (от двата) ще спечели, властта всъщност ще се разиграва в един познат троянски кръг, като ще се подменят само личностите, но не и философията на управление?
- В едно свое интервю г-н Енкин каза, че досега е печелил кметската надпревара без никакви проблеми. Тъй че, ако тезата за „двата отбора” бе вярна, кое пречеше Енкин и Акимов да се явят на изборите в екип и пак безпроблемно да спечелят. Защо аз трябваше да се занимавам два месеца с организация работата в ГЕРБ, като можеше да е много по-лесно?!
- Но може би битката е личностна, за лидерство, а не принципна?
- Категорично не. Виждате какво става в София и на мен никак не ми се иска столичната ситуация „всички срещу ГЕРБ” да се пренася и в Троян. А подобни твърдения са сигнал точно за такова нещо. Аз досега не съм настройвал хората срещу никого, но на всички, мисля, вече е ясно, че наш основен противник в момента е БСП. Защото чисто и просто ние смятаме, че с тях ще отидем на балотаж. И, заявявам го отговорно, по никакъв начин не може да се говори за договорка между мен и г-н Енкин. А ако някой все още не вярва, на втория тур ще му стане пределно ясно, че е така. Искам дебело да подчертая и друго – че в личностен план аз съм абсолютно чужд на задкулисни договорки. Аз съм човек, който като поеме някакъв ангажимент, върши го. И никой не трябва да очаква, че след като съм поел ангажимент към ГЕРБ, аз ще тръгна да работя за някой друг. А да не говорим, че през последните 17 години аз не съм работил за никоя политическа партия и никой не би могъл да ме обвини в подобно нещо.
- Как ще коментирате многото бизнес във вашата съветническа листа. И тук може да се търси под вола теле – че се гонят корпоративни интереси, които нямат нищо общо с общия (обществения) интерес?
- Ако се погледне листата ни за съветници, ще се види, че участващите бизнесмени са твърде разнородни – и трудно може да се говори за техни общи интереси. Друго – ние определено не харесваме работата на досегашния Общински съвет. Един град и една държава не могат да вървят напред, ако няма опозиция, а някой да е чул да има опозиция в досегашния троянски Общински съвет?! Категорични сме – ние не искаме ПОСЛУШКОВЦИ в местния парламент – и не случайно сме избрали хора, които не слушат, които имат собствено мнение, собствени виждания и никога няма да тръгнат да изпълняват това, което им нареди един човек. Тези хора, както споменах, на всяко заседание на Общинския съвет ще имат собствено мнение – и ще мислят с главите си преди да гласуват.
- Може ли да се твърди, че във вашата листа присъства т.нар. патриотичен бизнес? За мен това не е празно понятие – имам предвид хора, които въртят добри пари, умеят да правят добри пари и едновременно изпитват потребност да създават неща на полза роду; подобни примери от 20-те и 30-те години в Троян – колкото искаш.
- Погледнете бизнесмените, които са в нашата листа – Минко Топалски, Светльо Дочков, Марин Радевски, Мария Смилкова – това са бизнесмените, които може би най-много помагат на града: на спорта, културата, образованието, различните общински мероприятия. Да погледнем и от друг ъгъл, свързан с обществения интерес – някой в последните 10-на години да е разкрил повече работни места в нашия край от Марин Радевски.
- Кажете мнението си по още един парлив проблем – с малцинствата и по-конкретно с циганите в Троян, троянци са изключително чувствителни на тази тема.
- Този въпрос има връзка с друг един – купуването на гласове на изборите. Въпрос, по който ГЕРБ е пределно категоричен – не купуваме и няма да купуваме гласове.
- Но нали купуването на гласове е противозаконно – защо въобще се дискутира ще го правим или няма да го правим?!
- Да, но законът за криминализиране на това деяние мина само на първо четене в Парламента и едва ли някой вярва, че до изборите ще мине и на второ четене. Нали е ясно защо няма да мине? Нека е ясно, ние, ГЕРБ, не искаме да правим в Троян война между етносите. Аз лично имам страхотно много приятели и българи, и турци, и цигани, уважавам ги всичките. И смятам, че всички трябва да бъдат равни пред едно нещо – пред ЗАКОНА. Не може има привилегии за едни, а за други – не.
- Нека го кажем ясно – циганите се толерират. Но на какво се дължи това – на криво разбрана европейщина, на разни тънки изборни и други цели?
- Не може при мен през последните дни да идват десетина човека, цигани, с един и същ въпрос: „Ти какво ще ни дадеш за изборите?”. Значи те са научени нещо да им се дава и вероятно някой пак се кани да им дава. Забележете – не ме питат какво ще направиш за Троян, а какво ще ми дадеш?!
- И какво им дават?
- Маратонки, пари – по 20-30 лева, почерпки, такива неща.
- Откъде идват тези пари?
- Кой знае – явно някои партии са богати.
- Тази практика не опорочава ли твърде силно изборите?
- Не може да има нормално избрани управленци с такива гласове.
- Добре де, но вие как ще реагирате срещу подобна нечестна игра от страна на противниците ви?
- По никакъв начин със същите средства. Дори да купят всички гласове, ние никога няма да прибегнем до техните методи. Защото това е против идеите ни и против съвестта ни. Не може да се управлява с купени гласове!!!
- Да, но това може да обърне резултатите – при 12-15 хиляди гласове в община Троян, грубо казано, няколкостотин гласа могат да се окажат решаващи?
- Нали ти беше на Празника на сливата – сигурно си видял, отдясно до трибуната, огромното множество непознати, нетроянски цигани. Аз се питам откъде се взеха? Не бива за сметка на ЦИГАНИЗАЦИЯТА да се печелят избори в Троян! Нека научим нашите, троянски цигани да пращат децата си на училище, нека им намерим работни места, нека ги научим да работят. А не да докарваме чужди цигани тук – няма логика в това и не може да е троянец, който го прави. Апелирам към всички партии в Троян: „Не трябва да си играем с етническата карта – за нищо на света!”. Това е игра с огъня.
- Каква е оценката Ви за управлението на общинската собственост?
- Политиката на ГЕРБ на национално ниво е за облекчаване на лицензионните режими. Но не знам в Троян да има фонд, в който да влизат парите от приватизацията на общинска собственост. В София например миналата година бе изграден такъв фонд и от тия пари се правят кръстовища, спортни площадки, детски площадки … Бюджетът има откъде да се храни – не бива това да става със средствата от приватизацията.
- Известни са пристрастията Ви към спорта. Какви са идеите Ви в тази посока?
- На 17 септември каня всички спортни клубове в Троян на среща. Аз съм членувал в ръководствата на повечето от тях, тъй че, убеден съм, ще направя всичко, което е по силите ми, за да възродим спортната слава и традиции на Троян.
- По-конкретно?
- Първото нещо, с което ще започна, е стадионът. Наскоро имах среща с троянския Ротари клуб – там са все бизнесмени, около 30 човека. Попитах ги проблем ли е да отделят по 5 хил. лв. за троянския стадион – казаха: никой не ни е искал подобно нещо. Това са около 150 хил. лв. и с тези пари може да се започне … Общината ще даде още 150 хил., по проекти ще се спечелят още и така ще стане.
- Виждате ли ресурс в публично-частното партньорство – тоест съвместна работа на Общината с някои силни частни фирми?
- Разбира се, това е добър вариант – но трябва да се прави много на светло и с много честни хора. Защото вижте какво стана в Орешак – даде се стадионът на частна фирма, дадоха й и още 30-на декара, а тя направи една дупка и дотам.
- Прогнозата Ви за изборите? Откъде ще търсите подкрепа – и управленска, и при евентуален балотаж?
- Ще търся подкрепа отвсякъде.
- И от „Атака” ли? При всички положения, колкото и да се отрича от някои, „Атака” е сериозен политически играч.
- С „Атака имаме една обща черта – борбата срещу корупцията. Но те прекалено много отричат, тотално, а ние сме на позицията, че всичко, направено досега, което е добро, трябва да се подкрепя и развива. Но нека да се върнем на по-общия въпрос за подкрепата – фактът, че ГЕРБ се заяви и доказа като дясна партия, че влезе в европейската дясна Народна партия, ясно подсказва откъде ще търсим сътрудничество и подкрепа – отдясно.
- Нека завършим с една прогноза – каква е мечтата ви за Троян, как искате да изглежда нашият град след 4 години Ваше управление?
- При всички положения градът и общината ще са много по-добре. Конкретно – с изградени тротоари и изчистени от боклуци улици (дърва, стари коли и т.н.). С ред по пътищата – този ред при нашите дадености не може да се реализира на 100%, но има механизми и формули за промяна. Има възможност за изграждане на паркинги, имаме и идеята за нови тротоари над реката – така както е в Индустриалната зона. Улиците ще се изкърпват по-качествено – на среща в Белиш хората ми казаха, че не вярват ремонтите по пътищата да могат да стават без комисионни; отговорих им – ще ви докажа, че може. Друго – през следващия мандат трябва да се постави началото на изграждане на обходен път в Троян, независимо кой вариант ще се избере. Със сигурност през тези 4 години ще се усети и нещо добро в областта на спорта.
- Нека завършим с един много болезнен въпрос за цялото българско общество – корупцията. Има ли днес корупция в община Троян?
- Смятам, че има други органи, които трябва да се произнесат по този въпрос. Но е факт, че сега гражданинът ходи по пет пъти за някаква услуга в Общината и го връщат; аз си мисля, че това е форма на корупция. Защо чиновникът връща гражданина пет пъти – какво иска, не е ли това корупционна практика, не иска ли да му дадеш нещо?! Мисля, че с тия неща можем да се преборим.
- Само още един въпрос – един кмет може ли да преобърне нещата в един град?
- Чак да ги преобърне – не. Но може да промени много неща.
Интервю на Генадий Маринов
Инж. Марин Радевски: Винаги може още
Етикети:(бр. 4 от 4.02.2009 г., Т21)
* „Влязох в политиката с тази презумпция – с каквото мога, да помагам”, категоричен е собственикът на най-голямата троянска фирма
Инж. Марин Радевски е роден в Троян през 1958 г. (миналата година „чукнал” 50-те, с което по-скоро се гордее, отколкото притеснява). Корените му са тукашни - от близкото с. Добродан. Текстилен инженер, работил през живота си само в две фирми – „Витекс” (Троян) и „Калинел”. Женен, баща на две момичета. Основател и едноличен собственик на най-голямата троянска фирма – „Калинел” ЕООД (над 800 работници), която е сред европейските лидери в производството на възглавници, олекотени завивки и полиестерна вата и един от най-големите доставчици за мегаконцерна „Икеа”. Общински съветник и председател на групата на ГЕРБ в местния парламент. Щедър дарител, подкрепящ едва ли не всяко добро дело в нашия край. Девизът му е „Винаги може още!”. Поводите за разговора ни с г-н Радевски са много – дарителството, икономическата криза, политическите ангажименти, Троян...
- Г-н Радевски, не се ли уморихте да давате – мисля, че няма добро дело в нашия град, което да не сте подкрепили; и не се ли спекулира с тази Ваша щедрост?
- В крайна сметка, аз съм управител на най-голямата фирма в Троян; и не само управител – защото управителят има ограничени пълномощия, но и собственик. Твърдя го отговорно – с другата много голяма троянска фирма, „Лесопласт”, сме горе-долу на едно ниво, поддържаме почти еднакъв брой работници. Всъщност няма проблем да давам, не съм се уморил. А друг момент е на кого давам – на деца, на спортисти, за културни мероприятия; правя една сметка, че скоро – този път от името на ГЕРБ, аз и колегите ми от нашата група в Общинския съвет пак ще дадем, вече се е събрала доста голяма сума и ще я разпределим между няколко талантливи троянчета, постигнали успехи в различни области.
- Говорите за съветническите заплати, от които Вие и колегите ви от групата на ГЕРБ се отказахте и ги определихте за стимулиране на даровити деца?
- За тези пари става дума. Но според мен заплати не е най-точната дума, по-скоро са хонорари. Но не това е най-важното.
- Да се върнем към личната Ви дарителска дейност.
- Не мисля да спирам, дори в кризата. Всъщност, продължавам да давам – не съм върнал никого. Е, някой може да иска 100, аз да му дам наполовина – 50, но давам винаги. Не се притеснявам да давам. Фирмата ми стои добре и имам възможност да го правя. Ако някога нямам тази възможност – тогава няма да давам.
- Въпросът ми имаше и друг аспект – не спекулират ли с щедростта Ви?
- Има хора, които се опитват, но не това е най-важното. Съществуват едни пловдивски фирми, които тръгват и искат – за домове за сираци, за болни деца, и т.н.; и това е някакъв вид бизнес, нечист бизнес. Просят, молят се: „Ама не ме връщайте, дайте ми 50 лв.!”. Признавам – това са единствените, които съм отпратил, тези 50, 100 или повече лева няма да ме ощетят, но не ги давам, защото това е мошеничество. Давал съм тук – на „Българка”, на дома в Дълбок дол и др. – за да се подпомогнат деца в неравностойно положение, но това е друго, истинско.
- Подпомагате и институции?
- Да, включително и общини – например Община Троян и Община Ловеч. Даже на Община Ловеч съм дал повече – кметът им Минчо Казанджиев, не знам дали знаете, е добродански зет, а на мен корените ми са от Добродан; тъща му и майка ми са най-големите приятелки в селото. Познавам се с г-н Казанджиев още от началото на първия му мандат, помоли ме и му помагам – най-вече за техния пролетен празник и за музикалния им фест, но пък тогава на ловешкия площад има повече троянци, отколкото ловчалии.
- В коридора към офиса Ви (новата модерна администрация на „Калинел” е обзаведена стилно, но обикновено и делово, без никаква помпозност – бел. Г.М.) видях любопитни надписи, единият гласеше: „Ако търсиш статус, значи не ти достига самочувствие”. Как ще го коментирате?
- Тези надписи са останали от едно фирмено обучение. Ние никак не подценяваме този момент – обучението на кадрите. 12-те човека, с които почнах при основаването на „Калинел” – част от тях и сега са си работници; но други, които тогава бяха свикнали да командват 12 работници, сега трябва да управляват 700-800 човека. И този е начинът да се увеличи капацитетът на хората, затова не подценявам обучението.
- Но дали няма хора, които никога няма да могат да управляват повече от 12 работници, просто „чипът” им е с такива параметри?
- Е, сигурно има и такива случаи, но това не противоречи на принципа, че обучението на кадрите е от изключителна важност.
- Преди малко споменахте Ловеч. Не мога да не Ви попитам защо Ловеч толкова дръпна в последните години, а Троян – не? Защо Ловеч става все по-град, а Троян не може да се отърси от полуселския си вид?!
- Ловеч е проектиран да бъде по-хубав. При нас постоянно се е надстроявало, пристороявало, достроявало; не е имало – говоря за едни по-ранни времена – мащабност на мисленето.
- А дали троянската мащабност я има в по-новите ни дни?
- Не знам, може би. И на мен Ловеч много ми харесва. Но има и обективни дадености – по-равен е, по-удобен за благоустрояване от нашия Троян.
- Явно е така, но ще Ви попитам като най-обикновен български потребител, който иска да пазарува възможно най-евтино - защо в Троян не стъпиха големите търговски вериги, които по принцип свалят цените, а в Ловеч са се настанили отдавна?
- Опитваме се сега, сегашното общинско ръководство, да правим нещо в тази посока. В началото на другата седмица имам среща с представители на „Кауфланд”, известната немска търговска верига. На друга немска верига – „Плюс”, проектите са минали вече през Общината, въпросът е до тяхното желание и възможности. „Лукойл” строи бензиностанция в началото на града; OMV успешно търси терен, харесали са две площадки – това са най-добрите горива, които се предлагат у нас.
- Нека кажем две думи за политиката – Вие сте общински съветник от управляващата в Троян партия ГЕРБ, наскоро станахте и председател на групата на „герберите” в местния парламент. Защо се захванахте с това странично дело?
- Нямам никакво време за политика, влязох напълно случайно в нея. Ще си призная, че не ми се занимава с това, защото ми отнема много време, което „късам” от работата си във фирмата. Но искам страната да върви напред. Троян също, най-вече Троян. Аз влязох в политиката с тази презумпция – с каквото мога, да помагам. Една крачка напред повече да направим – все пак е нещо. В моите очи партиите и тук, в Троян, и в страната преди местните избори през 2007 г. се бяха изчерпали – преобладаващи стари муцуни, които нищо не могат да променят. Значи – трябваха нови хора; и нямах нищо против тези нови хора да са в старите партии. Но в тези партии никой не отстъпва позиции, всеки държи кокала и за мнозина политически деятели партиите като че ли са единственото им средство за обогатяване. Вместо да кажат: „Абе, ей, я да взема да се опитам аз нещо да направя, да постигна резултатите си сам, за да заживея по-добре”; но не.
- Но когато знакова фигура като Марин Радевски влезе някъде, моментално фокусира вниманието, почват да се търсят различни смисли и обяснения.
- Казах основното – искам нещо да се промени в Троян и България. Смятам, че партията, в която членувам, е способна да извърши подобна промяна.
- Но други казват друго – такъв голям икономически играч явно гони някакви корпоративни интереси? Иначе за какво му е – той е по-голям от цялата тази игра, за да влиза в нея?
- Глупости! Не гоня никакви икономически цели. Напротив – давам, давам повече! За миналата година даренията, които съм направил, са за 120 хил. лева, което е с 40 хил. повече от предходната година. Това увеличение има връзка с новата ми политическа роля – тоест, с повечето отговорности и ангажименти, които съм длъжен да поемам.
*****
(продължение в бр. 5 от 11.02.2009 г., Т21)
* „За да е богата държавата, трябва да са богати хората й”
* „Фирмата е 100% моя, създал съм я с пот и денонощна работа” * „За тази година ръстът на поръчките ми за „Икеа” ще е с 10 млн. лв. нагоре”
* „Фирмата е 100% моя, създал съм я с пот и денонощна работа” * „За тази година ръстът на поръчките ми за „Икеа” ще е с 10 млн. лв. нагоре”
- Последен въпрос за политика – надеждите Ви към кмета Минко Акимов и неговата администрация? Струва ми се, че първата им управленска година остана някак незабележима, чуха се и много критики, например от лидера на ДСБ (Троян) инж. Милко Станчев – как ще коментирате?- С Милко Станчев сме добри приятели още от студентските години. Познаваме се много отдавна. А относно критичното му интервю във вашия вестник – по мое настояване двете групи (на ГЕРБ и на дясната коалиция „Избор за Троян” – бел. Г.М.) се събрахме и аз специално го разкритикувах за тази работа. Защото ако искаме да си говорим чрез вестниците, можем да го направим и ние – но проблемите не се решават по този начин. Аз мисля, че за тази една година в община Троян се направи повече, отколкото през целия последен мандат на бившия кмет Дилян Енкин. И продължава да се прави, само че нещата в страната стават много тромаво – има една камара инстанции за съгласуване, за одобряване и най-вече за прибиране на пари. Докато аз тук, в Троян, като реша нещо, няма спиране; видяхте човека, който десетина пъти влезе, докато говорехме (зам.-директорът на „Калинел” Красимир Крантовски – бел. Г.М.) – той е като танк, като иде в Общината, всички неща се решават по-бързо, отколкото е минималният срок. При нас, на място, всичко се движи много по-бързо. Ако ви е интересно, пишете го – за миналата 2008 г. сме инвестирали 2 млн. и 300 хил. лв. в строителство и машини.
- Тази инвестиция е в двете Ви производствени звена – в Троян и в Червен бряг?
- Не, това е инвестиция само в завода ни в Троян.
- Вие ли сте най-големият инвеститор в нашия град за миналата година?
- Не мога да кажа. Аз не се интересувам от другите, знам за себе си. Бих се радвал, ако и други го правят, ако инвестират сериозно – защото всички сме хора, всички имаме нужда от пари. Аз, казвам ви го честно, поддържам едни много високи заплати; не казвам, че са най-високите в Троян, но за квалификацията, която имат моите работници, заплатите им са добри. Ако обаче влязат много фирми в града и района и се конкурират за работната ръка, ще започне вдигане на заплатите. Аз съм готов на тази битка и съм уверен, че ще изляза достойно от нея. Тоест, в „Калинел” имаме възможност още да вдигаме заплатите и тази година ще го направим, всъщност вече го правим – първата стъпка вече е факт, нищо че сега сме едва 22 януари, началото на годината.
- Това, което казвате, ще ядоса някои хора?!
- Може да е така, но аз какво да правя. Вижте – това е обективният път на развитие, ние и да го искаме, и да не го искаме, то ще се случи. Въпрос е на време. Искаме да живеем като европейци, но казваме, че сме най-бедната държава в ЕС?! Защо сме най-бедната? Защото хората ни са най-бедните. След Втората световна война Япония искаше да стане богата държава с бедни хора – не, не може, и те го осъзнаха твърде рано. За да е богата държавата, трябва да са богати хората й.
- Ами, нали те, хората, са държавата?
- Да, точно така.
- Около политиката има още много неща за питане – шеф сте на групата на ГЕРБ в местния парламент, изостри се, включително и на политическо ниво, дебатът за остатъка от партизанския паметник (т.нар. „Паметник на паметника”), наближават избори и т.н...
- За паметника конкретно нищо не мога да кажа. Аз лично съм този постамент да се махне, но не съм аз този, който ще реши. Като политическа сила ще се вслушаме в общественото мнение, защото ние не сме от тези, крайните, праволинейните, които отсичат и точка.
- Около всеки успял човек витаят слухове, и по правило повечето са злобни. Нека поговорим за слуховете около Марин Радевски и „Калинел” – те не са малко.
- (смее се) Питайте!
- „Нищо не дразни повече от чуждия успех” – казал го е, мисля, Оскар Уайлд. Говори се, че фирмата Ви („Калинел” ЕООД) била на някакъв румънец, а Марин Радевски бил само подставен човек?
- Това си е българска черта, такива сме си. И аз чувам легенди за себе си – някой път чак съм се чудил докъде може да се развие човешката фантазия.
- Но то е злоба, а не фантазия.
- Фирмата ми има коректна регистрация и лесно може да се провери на кого е собственост „Калинел”. Фирмата е 100% моя, създал съм я с пот и денонощна работа. Давайте други слухове, много ми е интересно!
- Друг слух пълзи из Троян: предстоят уволнения на стотици хора от „Калинел”, фирмата потъва, защото, заради кризата, е изгубила възлови поръчки от основния си контрагент – „Икеа”?
- Глупости! (Смее се и набира отдел „Човешки ресурси”, след което ми дава телефонната слушалка, където докладват следната справка: „От началото на 2009 г. сме назначили на работа 22 човека”.) Чухте – излиза, че от началото на годината, за 22 календарни дни, сме назначили 22-ма нови работници, по човек на ден. Наистина, има го и обратният процес – постоянно се налага да се отърваваме от лоши работници. Не ги съкращаваме, уволняваме ги; по различни причини – ниска производителност, лоша дисциплина. Но това не са само наши проблеми, това са проблеми на обществото ни и не можем да избягаме от тях. Когато нямахме работници и се налагаше, както се казва, да ги търсим със свещ, правехме компромиси, търпяхме – но вече не. Дойде моментът, когато подобни неща не могат да се търпят, защото на пазара на труда има доста по-качествени кандидати от някои мои хора.
- А кризата?
- Аз я усетих още през месец май 2008 г., когато у нас никой още не говореше за криза. Как стана: през м. януари 2008 г. имах 600 хил. лв. печалба повече от м. януари предходната година; през м. февруари – 600 хил. лв. повече; през м. март – също; викам си – е, 12 месеца по 600 хил. лв., аз за годината ще направя 7 млн. лв. по-добра печалба, отколкото през 2007 г. Но през м. май – нула, юни – минус 300 хил. лв. И? Плюх си на ръцете, намерих си нови клиенти, направих нови поръчки със стари клиенти (например за тази година ръстът на поръчките ми за „Икеа” ще е с 10 млн. лв. нагоре).
- Значи слуховете да „духат супата”?
- Да, както се казва – слуховете за моята смърт са силно преувеличени.
*****
(продължение в бр. 6 от 18.02.2009 г.)
- Тази инвестиция е в двете Ви производствени звена – в Троян и в Червен бряг?
- Не, това е инвестиция само в завода ни в Троян.
- Вие ли сте най-големият инвеститор в нашия град за миналата година?
- Не мога да кажа. Аз не се интересувам от другите, знам за себе си. Бих се радвал, ако и други го правят, ако инвестират сериозно – защото всички сме хора, всички имаме нужда от пари. Аз, казвам ви го честно, поддържам едни много високи заплати; не казвам, че са най-високите в Троян, но за квалификацията, която имат моите работници, заплатите им са добри. Ако обаче влязат много фирми в града и района и се конкурират за работната ръка, ще започне вдигане на заплатите. Аз съм готов на тази битка и съм уверен, че ще изляза достойно от нея. Тоест, в „Калинел” имаме възможност още да вдигаме заплатите и тази година ще го направим, всъщност вече го правим – първата стъпка вече е факт, нищо че сега сме едва 22 януари, началото на годината.
- Това, което казвате, ще ядоса някои хора?!
- Може да е така, но аз какво да правя. Вижте – това е обективният път на развитие, ние и да го искаме, и да не го искаме, то ще се случи. Въпрос е на време. Искаме да живеем като европейци, но казваме, че сме най-бедната държава в ЕС?! Защо сме най-бедната? Защото хората ни са най-бедните. След Втората световна война Япония искаше да стане богата държава с бедни хора – не, не може, и те го осъзнаха твърде рано. За да е богата държавата, трябва да са богати хората й.
- Ами, нали те, хората, са държавата?
- Да, точно така.
- Около политиката има още много неща за питане – шеф сте на групата на ГЕРБ в местния парламент, изостри се, включително и на политическо ниво, дебатът за остатъка от партизанския паметник (т.нар. „Паметник на паметника”), наближават избори и т.н...
- За паметника конкретно нищо не мога да кажа. Аз лично съм този постамент да се махне, но не съм аз този, който ще реши. Като политическа сила ще се вслушаме в общественото мнение, защото ние не сме от тези, крайните, праволинейните, които отсичат и точка.
- Около всеки успял човек витаят слухове, и по правило повечето са злобни. Нека поговорим за слуховете около Марин Радевски и „Калинел” – те не са малко.
- (смее се) Питайте!
- „Нищо не дразни повече от чуждия успех” – казал го е, мисля, Оскар Уайлд. Говори се, че фирмата Ви („Калинел” ЕООД) била на някакъв румънец, а Марин Радевски бил само подставен човек?
- Това си е българска черта, такива сме си. И аз чувам легенди за себе си – някой път чак съм се чудил докъде може да се развие човешката фантазия.
- Но то е злоба, а не фантазия.
- Фирмата ми има коректна регистрация и лесно може да се провери на кого е собственост „Калинел”. Фирмата е 100% моя, създал съм я с пот и денонощна работа. Давайте други слухове, много ми е интересно!
- Друг слух пълзи из Троян: предстоят уволнения на стотици хора от „Калинел”, фирмата потъва, защото, заради кризата, е изгубила възлови поръчки от основния си контрагент – „Икеа”?
- Глупости! (Смее се и набира отдел „Човешки ресурси”, след което ми дава телефонната слушалка, където докладват следната справка: „От началото на 2009 г. сме назначили на работа 22 човека”.) Чухте – излиза, че от началото на годината, за 22 календарни дни, сме назначили 22-ма нови работници, по човек на ден. Наистина, има го и обратният процес – постоянно се налага да се отърваваме от лоши работници. Не ги съкращаваме, уволняваме ги; по различни причини – ниска производителност, лоша дисциплина. Но това не са само наши проблеми, това са проблеми на обществото ни и не можем да избягаме от тях. Когато нямахме работници и се налагаше, както се казва, да ги търсим със свещ, правехме компромиси, търпяхме – но вече не. Дойде моментът, когато подобни неща не могат да се търпят, защото на пазара на труда има доста по-качествени кандидати от някои мои хора.
- А кризата?
- Аз я усетих още през месец май 2008 г., когато у нас никой още не говореше за криза. Как стана: през м. януари 2008 г. имах 600 хил. лв. печалба повече от м. януари предходната година; през м. февруари – 600 хил. лв. повече; през м. март – също; викам си – е, 12 месеца по 600 хил. лв., аз за годината ще направя 7 млн. лв. по-добра печалба, отколкото през 2007 г. Но през м. май – нула, юни – минус 300 хил. лв. И? Плюх си на ръцете, намерих си нови клиенти, направих нови поръчки със стари клиенти (например за тази година ръстът на поръчките ми за „Икеа” ще е с 10 млн. лв. нагоре).
- Значи слуховете да „духат супата”?
- Да, както се казва – слуховете за моята смърт са силно преувеличени.
*****
(продължение в бр. 6 от 18.02.2009 г.)
* Държавата е в дълг към нас, българския бизнес
* Нека данъците да са по-високи, но да има изградена инфраструктура
* „Калинел” е първата фирма в България, на която почнаха да плащат в левове от чужбина
* Явно парите не променят всеки – мен не са ме променили в никакъв случай
- Нека завършим „слуховата” серия – говори се, че сте купили съседната фирма „Мебел” не от интерес към нейното производство, а за да узаконите някакви си неща около „Калинел”?
- Смешни и глупави приказки. Нали ви е ясно, че „Калинел”, като най-голямата фирма в района, трябва да е изрядна отвсякъде. Проверете колко фирми в Троян осигуряват хората си на истинските им заплати?! А ние го правим, може да се провери в НОИ. Мога да ви покажа резултатите от последната ревизия – всичко на всичко 26 лева надчети, за едни болнични, за които ние не сме виновни; просто наш работник дал фалшив болничен лист за 3 дни, ние сме му ги изплатили, после сме си поискали тези 26 лева от НОИ – и всичко това е станало преди три години. Дойде областният директор на НОИ в офиса ми и казва: „Искам да ви поздравя, толкова редовна фирма не съм виждал”. Това е само един пример, а има и доста други. Но тук трябва да кажа още нещо – държавата е в дълг към нас, българския бизнес. Тя не ни създава необходимите условия за работа, даже в немалко случаи ни бърка, пречи ни.
- Но нали премиерът Станишев се хвали, че в България е създаден отличен инвестиционен климат, че имаме най-ниските корпоративни данъци и т.н.?
- Да, това е така. Но аз предпочитам друго – нека данъците да са по-високи, но да има изградена инфраструктура. Нали? Защото аз плащам някакъв по-нисък данък, но всеки ден през зимата две мои коли пътуват през София или Хаинбоаз, за да стигнат в Пловдив. Смятайте колко пари губи „Калинел” за този удължен транспорт през 3-4 месеца от годината?! Аз тези пари съм готов да ги дам като данък, но пътят през Беклемето да се чисти през зимата. Километър, километър и нещо е проблемният участък – и има решение, виждал съм го в Швейцария, а и в други страни: изграждат се няколко навеса и навяванията към пътя се блокират. На държавата това й е призванието – да създава инфраструктура и условия за развитието на бизнеса. Но тя не го прави. И ви казвам – не ми пречи да плащам по-високи данъци, защото в момента, заради такива неуредици, давам повече пари. Да не говорим и за другите спънки от държавата.
- Какви спънки?
- Узаконявания и други подобни – е, казвам ви, налага се да правим пътеки до София. Ние, „Калинел”, сме първата фирма в България, на която почнаха да плащат в левове от чужбина. Трябваше да се промени една митническа наредба, в която пишеше, че България няма право да изнася стоки в неконвертируема валута. Левът наистина е неконвертируем, но е фиксиран към еврото. Казвам ви пак – направихме пътека до София, за да се промени тази митническа наредба.
- И промяната вече важи за всички български фирми?
- Да, но ние бяхме първите. И когато в банката получиха за нас превод от чужбина в левове, отсякоха: „Има грешка!?”. Отговорихме им: „Няма никаква грешка!”. А тази „подробност” съвсем не е маловажна – само в моя случай на „Калинел” се пестят стотици хиляди левове. И преди да се случи това, в предишни години, аз съм загубил стотици хиляди левове. Смятайте българските фирми общо колко са загубили.
- И къде отиваха тези крупни суми?
- В банките. А тъй като повечето банки у нас са чужди – правете си сметка къде са потъвали толкова наши пари.
- Знаем, че миналата година собственикът на мегаконцерна „Икеа” - шведът Ингвард Кампрад, четвъртият по богатство човек в света според тогавашната класация на „Форбс” (31 млрд. долара) – е щял да Ви гостува в Троян?
- Така е. Ставаше дума за делово посещение, за което се прави специален предварителен план на базата на различни икономически разчети. Г-н Кампрад беше планирал да посети „Калинел”, но след анализ на споменатите разчети ни се обади и ни каза: „Аз няма какво да правя във вашата фирма – тук нещата са отлични, тук няма проблеми”. И замина за едно предприятие в Македония, което ние му посочихме – един вторичен доставчик за „Икеа”, който, когато ние нямаме възможност, изпълнява част от някои наши поръчки. Сега го подпомагам това предприятие – с платове и други материали, също и финансово, да знаете колко пари ни дължат вече, свят ще ви се завие.
- Ще ви ги върнат ли?
- Да, пък и ние сме търпеливи. Нали (смее се) Македония е в сърцето на всеки един българин.
- Вашата фамилия – с това окончание на „-ски”, също подсказва македонски корени?
- Да, коренът на рода ми е от Македония; там също има Радевски, но при тях е без „в” – Радески. И нещо любопитно – най-големият бандит в Македония се казва Лазар Радески.
- Нека завършим с един личен въпрос – помня, че Ви го зададох и при предишното ни интервю преди няколко години. Как става така, че не се големеете, че се опазвате от тази българска „болест”? Нали казват, че парите развалят човека?
- Въпрос на характер. Явно парите не променят всеки – мен не са ме променили в никакъв случай.
- Значи който си е пич, си е пич?
- Сигурно е така.
Интервю на Генадий Маринов
Бел. ред. В изречението в края на втората част от интервюто с г-н Марин Радевски „...през м. януари 2008 г. имах 600 хил. лв. печалба повече от м. януари предходната година; през м. февруари – 600 хил. лв. повече; през м. март – също; викам си – е, 12 месеца по 600 хил. лв., аз за годината ще направя 7 млн. лв. по-добра печалба, отколкото през 2007 г.” е допусната грешка (бр.5 на Т21). Става дума не за печалба, а за продажби (оборот) на фирмата през посочения период.
- Смешни и глупави приказки. Нали ви е ясно, че „Калинел”, като най-голямата фирма в района, трябва да е изрядна отвсякъде. Проверете колко фирми в Троян осигуряват хората си на истинските им заплати?! А ние го правим, може да се провери в НОИ. Мога да ви покажа резултатите от последната ревизия – всичко на всичко 26 лева надчети, за едни болнични, за които ние не сме виновни; просто наш работник дал фалшив болничен лист за 3 дни, ние сме му ги изплатили, после сме си поискали тези 26 лева от НОИ – и всичко това е станало преди три години. Дойде областният директор на НОИ в офиса ми и казва: „Искам да ви поздравя, толкова редовна фирма не съм виждал”. Това е само един пример, а има и доста други. Но тук трябва да кажа още нещо – държавата е в дълг към нас, българския бизнес. Тя не ни създава необходимите условия за работа, даже в немалко случаи ни бърка, пречи ни.
- Но нали премиерът Станишев се хвали, че в България е създаден отличен инвестиционен климат, че имаме най-ниските корпоративни данъци и т.н.?
- Да, това е така. Но аз предпочитам друго – нека данъците да са по-високи, но да има изградена инфраструктура. Нали? Защото аз плащам някакъв по-нисък данък, но всеки ден през зимата две мои коли пътуват през София или Хаинбоаз, за да стигнат в Пловдив. Смятайте колко пари губи „Калинел” за този удължен транспорт през 3-4 месеца от годината?! Аз тези пари съм готов да ги дам като данък, но пътят през Беклемето да се чисти през зимата. Километър, километър и нещо е проблемният участък – и има решение, виждал съм го в Швейцария, а и в други страни: изграждат се няколко навеса и навяванията към пътя се блокират. На държавата това й е призванието – да създава инфраструктура и условия за развитието на бизнеса. Но тя не го прави. И ви казвам – не ми пречи да плащам по-високи данъци, защото в момента, заради такива неуредици, давам повече пари. Да не говорим и за другите спънки от държавата.
- Какви спънки?
- Узаконявания и други подобни – е, казвам ви, налага се да правим пътеки до София. Ние, „Калинел”, сме първата фирма в България, на която почнаха да плащат в левове от чужбина. Трябваше да се промени една митническа наредба, в която пишеше, че България няма право да изнася стоки в неконвертируема валута. Левът наистина е неконвертируем, но е фиксиран към еврото. Казвам ви пак – направихме пътека до София, за да се промени тази митническа наредба.
- И промяната вече важи за всички български фирми?
- Да, но ние бяхме първите. И когато в банката получиха за нас превод от чужбина в левове, отсякоха: „Има грешка!?”. Отговорихме им: „Няма никаква грешка!”. А тази „подробност” съвсем не е маловажна – само в моя случай на „Калинел” се пестят стотици хиляди левове. И преди да се случи това, в предишни години, аз съм загубил стотици хиляди левове. Смятайте българските фирми общо колко са загубили.
- И къде отиваха тези крупни суми?
- В банките. А тъй като повечето банки у нас са чужди – правете си сметка къде са потъвали толкова наши пари.
- Знаем, че миналата година собственикът на мегаконцерна „Икеа” - шведът Ингвард Кампрад, четвъртият по богатство човек в света според тогавашната класация на „Форбс” (31 млрд. долара) – е щял да Ви гостува в Троян?
- Така е. Ставаше дума за делово посещение, за което се прави специален предварителен план на базата на различни икономически разчети. Г-н Кампрад беше планирал да посети „Калинел”, но след анализ на споменатите разчети ни се обади и ни каза: „Аз няма какво да правя във вашата фирма – тук нещата са отлични, тук няма проблеми”. И замина за едно предприятие в Македония, което ние му посочихме – един вторичен доставчик за „Икеа”, който, когато ние нямаме възможност, изпълнява част от някои наши поръчки. Сега го подпомагам това предприятие – с платове и други материали, също и финансово, да знаете колко пари ни дължат вече, свят ще ви се завие.
- Ще ви ги върнат ли?
- Да, пък и ние сме търпеливи. Нали (смее се) Македония е в сърцето на всеки един българин.
- Вашата фамилия – с това окончание на „-ски”, също подсказва македонски корени?
- Да, коренът на рода ми е от Македония; там също има Радевски, но при тях е без „в” – Радески. И нещо любопитно – най-големият бандит в Македония се казва Лазар Радески.
- Нека завършим с един личен въпрос – помня, че Ви го зададох и при предишното ни интервю преди няколко години. Как става така, че не се големеете, че се опазвате от тази българска „болест”? Нали казват, че парите развалят човека?
- Въпрос на характер. Явно парите не променят всеки – мен не са ме променили в никакъв случай.
- Значи който си е пич, си е пич?
- Сигурно е така.
(край)
Интервю на Генадий Маринов
Бел. ред. В изречението в края на втората част от интервюто с г-н Марин Радевски „...през м. януари 2008 г. имах 600 хил. лв. печалба повече от м. януари предходната година; през м. февруари – 600 хил. лв. повече; през м. март – също; викам си – е, 12 месеца по 600 хил. лв., аз за годината ще направя 7 млн. лв. по-добра печалба, отколкото през 2007 г.” е допусната грешка (бр.5 на Т21). Става дума не за печалба, а за продажби (оборот) на фирмата през посочения период.
Инж. Милко Станчев: Ако я караме така, доникъде няма да стигнем
Етикети:(бр. 44 от 12.11.2008 г., Т21)
* От ГЕРБ не бива да забравят, че без нашите 3000 гласа Дилян Енкин сега щеше да кара 4-ия си кметски мандат, напомни местният лидер на ДСБ * За една година управление – две улици и една тоалетна * Комфортът на мнозинството почва да създава проблеми
Инж. Милко Станчев (49 г.). Основател и лидер на Демократи за силна България (ДСБ) – Троян. Син на политзатворник. Бивш зам.-министър на земеделието и горите в кабинета „Костов”. Бизнесмен. Поводите за разговора ни с г-н Станчев са два – датата 10 ноември, приемана за начало на българския преход от комунизъм към демокрация, и изминалата 1 година от местните избори и смяната на властта в Троян (припомняме, че ДСБ бе сред инициаторите и учредителите на широката дясна коалиция, която днес е партньор на ГЕРБ в управлението на общината – бел. Г.М.)
- Г-н Станчев, какво точно се случи на „култовата” дата 10 ноември 1989 г.? Знаем, че оценките не са еднозначни.
- Тогава, на 10 ноември 1989 г., мислехме, че демокрацията е дошла, че с комунизма е свършено завинаги. Оказа се, че е било само едно начало, а желаният резултат ще е много-много далеч във времето. И все пак не бива да сме черногледи – 10 ноември бе нужен на България, жизненоважен. Погледнете около нас днес – цветно е, и не говоря само за новите и санираните цветни сгради, а в по-общ метафоричен план. Преди бе сиво, мрачносиво. Обаче изминалите 20 години не постигнаха очакваните резултати – нито в икономически план, нито психологически, инерцията от онова време бе много голяма. Но съм абсолютно убеден, че следващите 20 години ще са коренно различни, няма как да не са различни! Защото основните действащи лица ще са други – нашите деца, младите хора, израснали в ново време, мислещи по нов начин, знаещи по 2-3 езика, отворени към света. Икономическата логика, инвеститорите също няма да допуснат повторение на мудността и хаоса на първите 20 преходни години.
- А какъв е Троян днес – на 10 ноември 2008 г.?
- Променен, а промяната, последната промяна започна на Гергьовден миналата година, когато бе учредена дясната 6-партийна предизборна Коалиция за Троян – ДСБ, СДС, ССД, ВМРО, Новото време и НДСВ. Много добра и навременна консолидация на тогавашната опозиция, която нямаше как да не повлияе на цялостния политически процес в Троян, на смяната на статуквото и 12-годишното управление на БСП. Вярно е, че нашият кметски кандидат не стигна до балотажа, но никой не бива да забравя, че без нашите 3000 гласа червеният кмет Дилян Енкин сега щеше да кара 4-тия си мандат. Най-вече хората от ГЕРБ не бива да забравят този факт.
- Но веднага след загубата и сега, на скорошната си отчетно-изборна конференция, „червените” в Троян говорят за някакво странно и нелогично преобръщане на вота в последната седмица преди балотажа. Явни са намеците за някаква нечестна игра отдясно. Как ще коментирате?
- Обяснението е лесно – просто българите обичат да гласуват за силния, за победителя. А хората в Троян видяха, че сътрудничеството на ГЕРБ и Коалиция за Троян е печелившо и ни подкрепиха.
- А какъв е Троян днес – на 10 ноември 2008 г.?
- Променен, а промяната, последната промяна започна на Гергьовден миналата година, когато бе учредена дясната 6-партийна предизборна Коалиция за Троян – ДСБ, СДС, ССД, ВМРО, Новото време и НДСВ. Много добра и навременна консолидация на тогавашната опозиция, която нямаше как да не повлияе на цялостния политически процес в Троян, на смяната на статуквото и 12-годишното управление на БСП. Вярно е, че нашият кметски кандидат не стигна до балотажа, но никой не бива да забравя, че без нашите 3000 гласа червеният кмет Дилян Енкин сега щеше да кара 4-тия си мандат. Най-вече хората от ГЕРБ не бива да забравят този факт.
- Но веднага след загубата и сега, на скорошната си отчетно-изборна конференция, „червените” в Троян говорят за някакво странно и нелогично преобръщане на вота в последната седмица преди балотажа. Явни са намеците за някаква нечестна игра отдясно. Как ще коментирате?
- Обяснението е лесно – просто българите обичат да гласуват за силния, за победителя. А хората в Троян видяха, че сътрудничеството на ГЕРБ и Коалиция за Троян е печелившо и ни подкрепиха.
- Обявяват обаче сътрудничеството ви с ГЕРБ за безпринципно и конюнктурно?
- Ако бяхме тъй крайно праволинейни и принципни, сега щяхме да сме в глуха опозиция. Аз не съм фен нито на Царя, нито на Бойко Борисов, но друг път няма. Ако не бяхме се коалирали, сега на власт щяха да са други; а нали идеята Енкин и БСП да продължат да управляват не е по-добра?! И още нещо – искам да попитам има ли изобщо принципни коалиции. Не са ли тези две понятия взаимно изключващи се? Политическа истина е, че с неотстъпчивост не може да се върви напред и че без коалиране управлениeто е невъзможно – и днес, и в бъдеще. И малко ми е чудно как на национално ниво ГЕРБ и Бойко се канят да управляват без партньори?! Може би няма да е лошо горе да заимстват нещичко от „троянския модел”.
- Измина точно една година, откакто кмет на Троян е Минко Акимов, а в Общинския съвет нещата изцяло зависят от коалиционното мнозинство на ГЕРБ и десния алианс „Избор за Троян”. Каква е оценката ви за тази една година?
- Не бих казал, че няма резултати, но като цяло ние, от ДСБ, сме недоволни от тази една година. Преди няколко дни имахме събрание на троянската структура на партията и на него се чуха много възражения и критики, които съвсем не са спонтанни и тлеят от доста време. За една година трябваше да проличи, че в Троян има друго управление, дясно. Основното ни възражение е, че няма ясна и осъзната управленска политика.
- Многократно в Общинския съвет местният лидер на партия „Атака” инж. Илиян Пеевски говори, че „моделът БСП” в управлението на Троян продължава да е непоклатим. Прав ли е „атакистът”?
- Илиян Пеевски има много добри попадения, друг е въпросът, че формата, в която ги поднася и прекалената му емоционалност понякога се обръщат срещу него. Макар че от „Атака” имат и някои ултралеви тези, които ДСБ просто няма как да подкрепи. Например в скорошния дебат за бъдещето на болницата г-н Пеевски изцяло отхвърли идеята за евентуална приватизация, с което ние не можем да се съгласим. Но по-лошото е друго – че от ГЕРБ и другите десни партии в „Избор за Троян” не се противопоставят на подобни леви тези.
- Оценката ви за работата на Общинския съвет?
- Комфортът на мнозинството (съюзът между ГЕРБ и „Избор за Троян” има 16 от общо 29 съветници в местния парламент – бел. Г.М.) почва да създава проблеми. Общо взето предложенията, дошли от кмета Минко Акимов и неговата администрация, се гласуват безкритично от мнозинството, така както бе и при предшественика му Енкин. Вътре в коалицията пък критиките трудно се приемат. А най-странното за нас, ДСБ, е, че управляващите от ГЕРБ, включително и кметът Акимов, избягват думата „политика” - за да не се засегнат нечии интереси?! Но така не може да продължава – нашата коалиция бе създадена в името на реализацията на определена дясна политика. Вярно е, че кметът трябва да е кмет на всички троянци, но той, а не някой друг стана кмет, защото обеща промяна, смяна на левия модел, десни решения на проблемите.
- Може ли все пак да се твърди, че през тази една година в Троян се провеждаше дясна управленска политика?
- По-скоро се управляваше без политика, по инерция; работата тласкаше решенията, а не решенията – работата. Наистина приехме балансиран бюджет и добра инвестиционна програма, но за една година бяха асфалтирани две улици и ремонтирана 1 училищна тоалетна?! Твърде малко.
- Но за всичко това вината не е само на изпълнителната власт, а и на основния орган на местното самоуправление – Общинския съвет, дори повече на него?
- Така е. Да оставим настрана факта, че Общинския съвет работи в една крайно демодира и непригодна зала, въпреки че има гласувано решение за реконструкцията й. По-важното е, че дясната управляваща коалиция нямаше почти никакви инициативи. Освен някои индивидуални предложения.
- ДСБ е част от тази коалиция, значи ли, че си правите самокритика?
- Да, разбира се. Ние имаме нашия дял за пасивността. Мисля, че занапред управляващото коалиционно мнозинство много отчетливо трябва да обсъжда своята политика, стратегическите си управленски задачи, а не да се носим по инерцията както досега. Ще дам някои примери. Плаче за решение проблемът с организацията на движението в Троян, може да се каже, че това е стратегически проблем; градът ни се е превърнал в един голям и безкраен паркинг, колите ще изядат хората, опасностите са на всяка крачка – и нищо не правим по въпроса; предложихме на паркиралите в обществените зони да се събира такса – забрави се; на централно място, до ресторант „Явор”, при едно от най-натоварените и конфликтни троянски кръстовища има уникален знак - „Край на всички ограничения”, кой разпореди този знак, какво е това безобразие: никаква яснота; всеки четвъртък заради битака се затваря единствената обходна улица на Троян, която освен всичко друго е и част от републиканската пътна мрежа – никакво решение. Шадраванът в центъра – стои като паметник на безхаберието. Римският път (от Пътното към „Чамкория”) – засипан от свлачище с години и никой не мисли да го разчисти, а в бюджета бяха предвидени средства за това. Идва зима – а няма яснота кой, как и с каква техника ще чисти малките улички, тротоарите, градинките, централния площад?! Остатъткът от партизанския паметник не се пипа – за да не се засегне ултралявата агитка; ГЕРБ е член на Европейската народна партия, заявява се като дясна политическа формация, бори се за дясно управление – а в Троян се страхува от ултралевите?! Уникално – PR-ът на Община Троян; PR-ът по принцип е важна част от политическия кабинет, той е част от правенето на политиката; а тук - нямам нищо срещу настоящата PR-ка на Община Троян нито в професионален, нито в личен план, но тя е съпруга на основния ни политически опонент?!
Но трябва да се признае, че в областта на образованието и културата през тази една година бяха направени доста неща и оценката ни е изцяло положителна. Трябва да се отбележи и великолепното честване на тазгодишния Петковден, празника на града ни, когато отбелязахме и 140-годишнината от обявяването на Троян за град – наистина запомнящо се и достойно празненство.
- Кои са основните проблеми на Троян, къде трябва да се фокусира управленската енергия?
- Троян е пред икономическа криза, не е изключено около 1000 души да излязат на улицата и безработицата рязко да се повиши. Има подобни индикации. Общината не е работодател, това е ясно, но трябва категорично становище по назряващия проблем, набелязване на мерки, логистика. Друго – къде са инвеститорите; защо в Троян не идват „Била”, „Шел” „Плюс”, Лукойл” и други стратегически инвеститори, вериги, които хем ще свалят цените, хем ще осигурят работни места? Какво правим за спорта; с какво помагаме на Светльо Дочков за пистата на Беклемето – не съм адвокат на г-н Дочков, но съм скиор? Но да не изляза като някакъв пълен критикар – не съм такъв и виждам, че желание за промяна има, но няма достатъчен ресурс.
- Какво означава „няма достатъчен ресурс”?
- Няма достатъчен кадрови потенциал в администрацията. В самата структура също има неудачи – наистина в нея бяха направени промени, но като че ли те не бяха най-удачните.
- Нека обобщим – може ли да се твърди, че тези ваши критики са знак, че ДСБ се готви да напусне управленската коалиция?
- С това интервю и с казаното на споменатото събрание на ДСБ – Троян не даваме заявка за излизане в опозиция. Но при всички случаи трябва да се усети напрежението. И щях да пропусна един голям проблем – общинските фирми. Питам как може общинско дружество с толкова хора и активи да отчита годишна печалба, по-малка от на моя гараж (става дума за магазинчето за моторни триони и косачки в бл. „Демокрация” – бел. Г.М.)?! Значи става дума или за крадене, или за неефективност, т.е. при всички случаи подобно предприятие не бива да го има в стопанския и правен мир. Подобни фирми, казвам го най-отговорно, са хранилки за определени лица и Общинският съвет и изпълнителната власт трябва да сложат край на подобни порочни практики, ДСБ е непримирима в това отношение. Решението е едно единствено – приватизация; като по-удачно ще е тя да става на части, така Общината ще получи по-голяма печалба. Приватизацията на нерентабилните общински фирми ще донесе и пари в хазната. Разбира се, има дейности, които могат и трябва да си останат общински ангажимент, но всичко това може да се концентрира в една фирма. Обаче стокови тържища, пазари, вестници и др. – крайно време е за тях да се вземе радикално решение.
- Администрацията на г-н Акимов е твърде активна в разработката на различни проекти, кандидатстващи за европейско финансиране. Вашият коментар?
- Европейските пари ги няма в Троян. Г-н Акимов говори за подготвени 70 проекта, и това сигурно е така, но нито лев все още не е влязъл в Троян. Може би е рано. Но ако и догодина е така – какви ще са оправданията тогава?
- Как виждате перспективите на страната ни и на Троян в частност?
- Европа е дясна, в повечето европейски страни в момента управляват десни политически формации. Това е и нашата печеливша перспектива. В Троян вече се случи – имам предвид, че победителите на местните избори, ГЕРБ, се самоопределят като дясна партия. И не бива да се бяга от десните решения – те не са особено леки и приятни, но са неизбежни. Да вземем приватизацията – тя не е съвсем справедлива и социална, но е неизбежна. И ако в Троян караме както досега – по линията на най-малкото съпротивление, доникъде няма да стигнем.
Интервю на Генадий Маринов
Интервю на Генадий Маринов
Абонамент за:
Публикации (Atom)
