(бр. 24 от 15 юни 2005 г., Т21)
Миналата седмица получихме един от най-любопитните външни материали за трите години, откакто го има вестник Т21. Първо - защото този материал връща лентата (троянската) в самото начало на изборните битки след 1989 г., когато се раждаше новата ни демокрация (дали отрочето е читаво, е друг въпрос). Още, защото идва в най-подходящото време - на поредния щурм към депутатските кресла и министерските постове. После, но не по значение, защото авторът на този материал е сред най-големите мъже на днешна България - десидентът, създателят на в-к "Демокрация", депутатът, ораторът, авторитетът, мислителят, борецът и едновременно финият и толерантен литератор Йордан Василев. За наша чест авторът е дълбоко свързан с Троян, по-точно - направо си е троянец. И накрая, но може би първо по важност, защото съдържа прелюбопитния поетичен анализ на съпругата на г-н Василев. Излишно е да споменаваме коя е тя - Блага Димитрова, една от най-значимите български писателки на ХХ век (според мнозина - най-значимата), и също голяма фигура в тъй мъчителната българска борба за демокрация.
Т21
Мир вещае троянската урна,щом критик генерала катурна!
**************
Браво на Троян,
дето е избрал
не лампаз на генерал,
а панталона съдран
на моя Йордан!
ПРИ ИЗБОРИТЕ ЗА ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ през юни 1990 г. бяха избрани 400 депутати по две системи - пропорционална по списъци (200 души), както е сега, и мажоритарна, което означава пряк двубой (200 души). Тогава бях главен редактор на новия всекидневник "Демокрация" и бях в пълно изтощение от безсъние и страшно напрежение. Нямах намерение да се кандидатирам за депутат. Но ръководството на СДС в Троян (най-вече председателят Христо Димитров и Христо Акалски) настоя да вляза в битка за място в 42-ри Троянски избирателен район.
БСП ТАМ БЕ ИЗДИГНАЛА министъра на отбраната ген. Добри Джуров, роден във Врабево. Тогава той бе на върха на рейтингите като спасител на нацията - не бе изпратил войската срещу народа при преврата на 10 ноември 1989 г. А аз бях господин Никой, в рейтингите името ми не фигурираше, пък и не съм родом от Троянския край, само съм изселен там и затова завърших гимназията в Троян.
НА 16 ЮНИ 1990 Г. СПЕЧЕЛИХ. Тогава Блага е написала стихчетата. Смятам, че сега мога да ги направя достояние на троянци.
Йордан Василев
* Бел. ред.: Без да питаме автора, по-долу си позволихме да цитираме още няколко реда по темата, извадени от книгата му
"Патила и радости /спомени, свидетелства, сюжети, сбогувания, споделяния, снимки, срещи/" (С, 2002).
"Патила и радости /спомени, свидетелства, сюжети, сбогувания, споделяния, снимки, срещи/" (С, 2002).
"През 1990 г. троянци от СДС издигат моята кандидатура да им ставам депутатин. Мажоритарно, т.е. в пряк дуел с противника. А той е ген. Добри Джуров. Наближават изборите, съобщават на Власко (дългогодишния районен съдия Власи Шишков - бел. ред.), че ще бъде председател на изборна комисия, посочен от БСП. Той отказва. Напомнят му за дядо му, основателя (големия комунист Власи Власковски - бел. ред.). Той им обяснява, че не го е забравил, но не може да застане срещу приятеля си. Почти същата история и с другия от рода - Тончо (Тончо Власковски - бел. ред.). Като бивш офицер и Тончо е член на БСП, а и той, и децата му - Валя и Иван - мои застъпници. Че отгоре на всичко и зет му Милко (Карадочев). Хвърли си Тончо билета, колкото и да го брояха за ренегат. Троянското приятелство е над партиите."
