(бр. 22 от 7 юни 2006 г., Т21) Доносникът Георги Коритаров (агент Алберт) е талантлив журналист. И е прав, че Държавна сигурност (ДС) не може да направи никого талантлив или некадърник. Тоест – това, че си клеветил приятели, колеги, преподаватели пред родното Гестапо не ти пречи да си майстор в професията си, звезда, знаменитост. И обратното – може да си чист като детска сълзица и да си тъп като кютюк. Но Коритаров е прав само до тук. А гузните му подсмърчания, че клепал в името на държавните интереси, са жалки. И нагли! Защото нищо не може да оправдае мръсника, изписал 270 (!!!) страници с доноси. Брътвежите за тежката казарма пък са още по-нагли. Всички сми били в казармата, Коритаров, и на всички ни е било тежко, може би дори повече от на тебе, но не всички станахме доносници, нали?!
„А сега накъде?!” бе главният въпрос във великолепния филм на Рангел Вълчанов. Коритаров, ако си пич (макар да подозирам, че не си), сам ще се махнеш от националния ефир – мръсникът, макар и талантлив, няма нито морално, нито професионално право да ни сочи пътя. Другият вариант ще е по-унизителен за теб – византийските началници на гръцката Нова ТВ със сигурност скоро, и с право, ще ти бият дузпата.Познавам една троянка. Преди комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. семейстовото й било сред най-богатите в града. Когато преди няколко години дадоха възможността да си прочетем досиетата, тя разтреперана ми разказа какво са сторили на сина й. И ми показа ксерокопия от доносите срещу него. Писал ги първият му „приятел”, с когото заедно учили в Немската гимназия в Ловеч, а после делили студентска квартира в София. В тези писания имаше гнусни неща и малоумия от сорта, че „обектът” криел под леглото си... сандък с бомби, с които щял да сваля комунистическия режим. В крайна сметка момчето било пребито в милицията, а бъдещето му – унищожено. Потресаващо е и друго. Под всеки донос клеветникът се бе разписал за определена сума (5 лв., 10 лв. и т.н.)
Сега някои надават вой, че не било редно да се отварят архивите на ДС, че сме закъснели твърде много, че най-големите мръсници ще се измъкнат, понеже досиетата им били унищожени?! „По-добре късно, отколкото никога”, е казал народът. И в случая отново е прав. Защото как ще вървим напред, към по-доброто, ако не се отърсим от мръсотията?! А пък че някой е успял да се изплъзне – на него съвестта му и Господ няма да му простят.
Генадий Маринов
П.П. Троянката, за която споменах по-горе, и днес си е жива и здрава и ако се съгласи, ще публикуваме извадки от доносите срещу сина й (той в момента живее в чужбина). За да видят всички за каква гадост става дума.
