(бр. 37 от 24.09.2008 г., Т21)
В 18:35 Ч. НА 15 СЕПТЕМВРИ, ПОНЕДЕЛНИК, в троянската Пожарна (Районна служба „Пожарна безопасност и спасяване” /РСПБС/) бил получен сигнал за пожар в градската църква „Св. Параскева (Петка)”. Три гасачески автомобила за около 3 минути пристигнали на мястото на инцидента, а в акцията били мобилизирани 12 огнеборци. Веднага започнало мощно обливане на горящия купол с вода, а след като резервоарите на машините се изчерпали, се осъществило захранване с вода от шланг на съседната ул. „Христо Ботев”. Огънят бил овладян, но след известно време се разгорял отново и акцията се възобновила. С техника помогнали и две частни фирми – „Сима” на инж. Светослав Дочков и „Гарант” на Евтим Юручков. Според шефа на РСПБС – Троян гл. инспектор Иван Шайлеков причината за пожара е гръмотевица, ударила централното кубе. Ядрото на мълнията обаче не е паднало върху храма, иначе щетите са щели да бъдат далеч по-големи. Гасенето е продължило пет часа – до полунощ.
ОБШИТИЯТ С МЕДЕН ОБКОВ ДЪРВЕН КУПОЛ (около 30 кв. м) е изгорял напълно, обаче пламъците не са проникнали вътре в църквата. Никакви поражения във вътрешността няма и от гасаческите действия (вода не е навлязла и стенописите и иконостасът са непокътнати). „Няма данни за умишлен палеж, но тъй като е засегната важна обществена постройка, образувахме дознание”, коментира зам.-шефът на РПУ – Троян гл. инспектор Румен Варчев. В момента изгорелият купол е покрит с непромокаемо платнище, а от църковната управа обявиха банкови сметки за набиране на дарения за ремонта.
БЕЗБОЖНИЦИ СМЕ И ОТГОРЕ НИ НАКАЗВАТ, коментираха троянци. Други виняха за случилото се местните свещеници – не служели предано на Бога. Председателят на храма ставрофорен свещеноиконом Марин Божков намери друго обяснение – св. Петка поела удара, за да предотврати щети и жертви в намиращите се наблизо други обществени сгради. Отец Марин потърси причината и в отлива на троянци от храма.
Т21
*********
“Слава Богу за всичко!”
“Всичко Господ ни дава за спасението на душата,
не роптай, ако бъде ти трудно,
но смирявай се тогава
и винаги казвай: значи Господу всичко тъй е угодно.
Слава Богу за всичко! Слава Богу за всичко!
Слава Богу за скръбта и за радостта! …”
НЕОТДАВНА НАШИЯТ ГРАД БЕШЕ ПОСЕТЕН от Боянската чудотворната икона на Божията майка. Освен благословението на светата икона , делегацията , която я съпровождаше донесе и песента на един руски монах , която започва с цитираните по-горе слова. В духа на Православието, тази песен напомня да благодарим винаги на Бога, защото Бог ни дава всичко за спасението на нашите души – и радост, и скръб, и изпитания. Разбира се, Бог не е създал човека за страдания, а за радост; и за това при Сътворението го поставил в Рая, където в присъствието на своя Творец човекът бил неизказано щастлив, но след грехопадението се скрил от Бог, както четем в св. Библия. И вследствие действието на греха в човешката природа и отдалечеността на човек от Бога дошли страданията и дори смъртта. Колкото повече се отдалечавал човек от Бога и умножавал беззаконията си – толкова повече се увеличавали страданията и скъсявали дните на човешкия живот. Всъщност, страданията играят важна роля в живота на човека. Може да се каже, че те са като лекарство за човешката душа, което лекува човек от собствената му гордост и го кара да преосмисля живота си и да открие истинските ценности в него.
КАКТО ЗНАЕМ, НА 15 СЕПТЕМВРИ, първия учебен ден на нашите деца и само един ден след големият християнски празник Кръстовден, нашият град бе сполетян от беда – единственият ни храм, граден с вяра и много труд от нашите деди, беше ударен от мълния и кубето на централния купол изгоря. Суеверен страх обхвана много сърца, някои виждаха лоша поличба в това, други го свързваха с трагедията на удавените младежи (Стършела и тримата му приятели – бел. Т21), а имаше и такива, които прагматически казваха: нямала черквата гръмоотвод и за това.
ИСТИНАТА Е, ЧЕ ТОВА КУБЕ БЛИЗО ТРИЙСЕТИНА ГОДИНИ се извисяваше над нашия град и привличаше само погледите към себе си, за да призове към Божия дом и към Православната вяра всички, които погледнат натам. Но уви … от ден на ден хората забързваха своя делничен ход и увлечени в своите злободневни проблеми сякаш забравяха да хвърлят и поглед натам. А в неделните и празнични служби броят на черкуващите се християни все по-вече намаляваше. Черквата се изпълваше с голямо множество само по Великденските празници; и то от хора, дошли да се бутат в навалицата за върбови клонки или пък просто ей така. Съвременните троянци решиха, че е по-добре техните деца да изучават само това, което ще е полезно за бъдещата им професионална реализация, но не и да бъдат учени и възпитавани в истините на светата ни Православна вяра.
ТЪЙ БЕЗПАМЕТНО СЕ НИЖЕХА ДНИТЕ В ТРОЯН до този знаменателен 15 септември, когато мълния озари небето над града и изключително мощен гръм го разтресе. 
А това, което последва, всички го знаем – след мълнията кубето отново привлече погледите на троянци към себе си, но този път в буйни пламъци, искрящо като ярка звезда в троянското небе. Може би за да озари много помрачени души? Може би да спаси децата на Троян? Не знам, но лично аз се надявам това да е така. Надявам се тази светлина да не е светила напразно, а да е трогнала всяко троянско сърце. Надявам се Троян да се е събудил от духовния си сън - за духовен живот. Надявам се всички ние, троянци, да осъзнаем, че троянският храм не е паметник, а е нашият дом за молитва, че това е всъщност е спасителен кораб за нашите души. Кораб – чието последно пристанище е Небесното царство на нашия Спасител и Господ Иисус Христос! Надявам се, а в сърцето ми напират словата от песента:
А това, което последва, всички го знаем – след мълнията кубето отново привлече погледите на троянци към себе си, но този път в буйни пламъци, искрящо като ярка звезда в троянското небе. Може би за да озари много помрачени души? Може би да спаси децата на Троян? Не знам, но лично аз се надявам това да е така. Надявам се тази светлина да не е светила напразно, а да е трогнала всяко троянско сърце. Надявам се Троян да се е събудил от духовния си сън - за духовен живот. Надявам се всички ние, троянци, да осъзнаем, че троянският храм не е паметник, а е нашият дом за молитва, че това е всъщност е спасителен кораб за нашите души. Кораб – чието последно пристанище е Небесното царство на нашия Спасител и Господ Иисус Христос! Надявам се, а в сърцето ми напират словата от песента:
“Слава Богу за всичко! Слава Богу за всичко!
Слава Богу за скръбта и за радостта! …”
Архиерейски наместник и
председател на Църковното Настоятелство при храма:
Ставрофорен свещеноиконом Марин Войнов Божков
председател на Църковното Настоятелство при храма:
Ставрофорен свещеноиконом Марин Войнов Божков
*********
Църковното настоятелство при храм “Св. Параскева”- Троян
призовава всички православни християни
ДА ПОМОГНАТ за възстановяване на кубето на храма!
призовава всички православни християни
ДА ПОМОГНАТ за възстановяване на кубето на храма!
Сметка на църковното настоятелство в лева:
банка ДСК - Троян BG14STSA93000007526650
банков код: STSABGSF
Сметка на църковното настоятелство в евро:
“БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, клон Троян
сметка BG95 PIRB 8056 2699 5980 91
