(бр. 37 от 24.09.2008 г., Т21)
* Христо Белевски: за пореден път стават подобни неща
В петък (12 септември) минипаркът пред бившето троянско кино – най-приличната (да не кажем - единствената) зелена площ в същинската градска част – осъмна по странен начин. Една от пейките, същите тези пейки, които наскоро бяха реновирани с пари от общинския бюджет, бе „обесена” на едно дърво в съседство с детската площадка (тя пък изградена със средства, дарени ни от побратимения швейцарски град Остермундиген – бел. Т21). Вандалщината с пейката в парка не се нуждае от коментар – да коментираш простотията е губене на време; и все пак не бива да си мълчим. Защото тукашната простотия взема застрашителни размери (примери много: преди време пейка от същия парк бе открадната, друга пейка бе метната в реката, на няколко пъти пак там, в реката, бяха изхвърляни съдове за смет - от малките кофи до „бобрите” за разделно събиране). И защото щетите са за наша сметка – на всички нормални хора, които живеем в този град, плащаме си данъците и искаме парите ни да отиват за хубави неща, а не за покриване на поразиите, нанасяни от разни малоумници. „За пореден път този парк е обект на подобни атаки. Не мога да го докажа, обаче със сигурност има връзка с близкия чалга клуб и неговите среднощни клиенти – сигнализирали сме неведнъж в полицията, имало е и засилена охрана, но явно трябват още по-строги мерки”, коментира случая с „обесената” пейка Христо Белевски – зам.-управител на общинското дружество „Комунални услуги” ЕООД, стопанисващо зелените градски площи и съоръженията в тях.
Т21
******
Бележка на редакцията
Един мъдрец беше казал, че простотията е безгранична (необхватна). А „комплектована” с прословутия нашенски бабаитлък (който си е чиста проба комплексарщина), многочасовото облъчване с турбо чалга и наливането с евтин алкохол си е направо космическа. И изход няма. Един тукашен познат обаче ни подсказа решение по формулата „каквото повикало, такова се обадило”: като хванат простака, качил пейката на дървото, да му свалят гащите и да ... хвърлят пръчката. И тъй с всички подобни простаци. Ние обаче имаме друга, по-цивилизована и, по наше мнение, напълно реалистична идея: като бъде заловен извършителят (има ли воля, залавянето му не би трябвало да е проблем за иначе добре вършещата работата си троянска полиция), да му се наложи наказание пробация (обществено полезен труд), а присъдата да се изпълни в парка с „обесената” пейка. Хем полезно, хем поучително.
