(бр. 13 от 5 април 2006 г., Т21)
Миналата седмица един ирландец тиражира свое проучване, в което българите сме класирани най-отзад по интелигентност на Балканите. И твърде назад в общата европейска класация. Някои (медии, известни личности и т.н.) нададоха гневен вой срещу “измишльотините” на ирландеца. Други махнаха насмешливо с ръка. Аз пък - макар че интелигентността, а още повече пък колективната интелигентност са твърде мъгливо и спорно понятие – се замислих. И май ми стана повече страшно, отколкото смешно. Защо?
Открай време ние някак си изначално твърдим и си вярваме, че сме страхотно интелигентни (“малък талантлив народ”). И смело даваме примери с класиранията по разни школски олимпиади, успехите на българчета в чужди вузове, космическите нашенски IQ-та, измерени по странните методики на енигматичната организация МЕНСА, учениците ни, които били далеч по-знаещи от, да кажем, американските си връстници, гениалните български компютърджии и т.н., и т.н. Но нека оставим настрана правилото, че изблиците на свръхсамочувствие са израз на ... комплекс за малоценност, неувереност и страх. И да погледнем фактите. Право в очите!
• В началото на 90-те години бях за около месец в Германия. Аз съм бял, не съвсем грозен, сравнително образован и, надявам се, сравнително умен, тоест – смятах се (и продължавам да се смятам) за един нормален средностатистически европеец. И много се нервех, че швабите ме гледат някак си пренебрежително, а различните органи на реда – с неприкрита неприязън. Но нямах право да им се сърдя. Защото видях в препълнения с култура, история, европейски дух и интелигентност Дрезден един площад в центъра, окупиран от тумби български цигани и превърнат в по-долнопробен битак и от четвъртъчния в Троян. Как да се сърдя на немците, когато те, с пълно право, свързваха всеки българин с тази цигания и неинтелигентност. Днес в Дрезден със сигурност няма подобни неща. Но в България циганията тържествува – гета, битаци, коптори, изтърбушени апартаменти с черги на прозорците, коне по балконите, мръсотия, зловония, бумтяща чалга може да се види (и чуе) във всеки български град. Включително и в нашия – идете в кокетното някога общежитие в кв. “Червянска лъка”, на Дъскотина или при големия завой за Балабанско и ще разберете за какво говоря.
• Но да не излезе, че циганите са ни виновни. Ние сме си виновни, че им търпим циганията. А защо я търпим? От отговора ще ни заболи – защото сме същите като тях. Защото и в най-нециганския български град, квартал, кооперация е страшна цигания. Защото България, със сигурност, е най-мръсната и една от най-неуредените европейски страни. Вгледайте се внимателно в минаващия за чист и успял български град Троян, вгледайте се в собствената си кооперация, в собственото си околоблоково пространство, в четвъртъчното троянско биташко опиянение, в дупките по улиците, в речното корито, превърнато в помийна яма, в нацвъканите като гигантски курешки навсякъде ламаринени коптори и ще се убедите, че това не са празни приказки.
• Спомних си още една случка от онова мое “германско” пътешествие в началото на 90-те години на миналия век. Служителите на унгарската митница ни хвърлиха (на мене и на още трима българи) в очите червените български паспорти (всъщност – те и сега са си червени). Омразата на унгарските митничари бе с явен политически подтекст – срещу гражданите на страната, била най-предания комунистически васал. Нещо подобно ми каза в интервюто си за Т21 преди три години и големият приятел на България и световноизвестен българист, унгарецът проф. Петер Юхас; перифразирано – докато Полша, Чехия, Унгария и другите надигаха глава и ляха кръв срещу ретроградното червено иго, в България червения башибозук си развяваше байряка и българите като червеи пълзяха в краката му. А обществената уредба е същностен признак за интелигентността (неинтелигентността) на едно общество – нали?
• В тази връзка нека си кажем какво е у нас днес. Ще взема само един пример от настоящото ни обществено битие – нискочели и нечленоразделни мутанти с пехливански вид, без образование, без бизнес, без род си строят палати, карат джипове за по 300 хиляди лева и се изживяват като някакъв български елит. Обаче най-страшното е, че българите ги смятаме за такъв елит. Кажете ми в коя европейска страна има подобно извращение?! Мутанти има навсякъде, но те са там, където им е мястото – в ъгъла. А у нас са отгоре. Много сме интелигентни, нали?!
• Троянци често ходим до столицата, като обикновено влизаме в най-важния български град по бул. “Ботевградско шосе”. И ако някой не го е правил, нека преди да стигне до Герена, да погледне вдясно – към сравнително новия столичен квартал “Васил Левски”. Страшно е! Смазващо грозно, сиво, разнебитено, антихуманно, неинтелигентно! А цяла София и кой ли още не български град (Троян също) са осеяни с подобни зловещи панелни образувания. Кой ги измисли, кой ги построи, кой допусна да ги построят? Отговорът е ясен – всички ние. Но има и нещо, което е още по-лошо – мъдрецът Радой Ралин го бе формулирал болезнено точно: “Панелно жилище – панелно мислене!”. Много жалко, че тази архитектурно-строителна тъпотия, която ражда обществена тъпотия, ще я има в България още десетилетия.
• Няколко думи и за родното образование. В целия културен свят учениците вече решават тестове. Нашите продължават да зубрят теми, преписват юнашки и се надсмиват над даскалите си, клеймящи това “зло” Интернет-а. В допълнение – българските ученици са принудени да учат разни странни неща (дъщеря ми е в 6. клас и има в програмата си предмет, наречен многозначително Т(ъ)ПО /трудово-политехническо обучение/, по който учат момичетата как да монтират ... дръжката на метална лопатка?!). Доста родни школари пък, според статистиките – твърде сериозен процент, изобщо не ходят на училище и няма механизъм, който да ги принуди да го правят. Резултатът – стряскаща българска неграмотност. Това че единици умняги печелят олимпиади и дават добри резултати в елитни чужбински вузове, не променя тъжната обща картинка. Тъжната обща картина на общата ни неинтелигентност!
• Преди няколко вечери най-рейтинговото българско тв-предаване, което е своеобразен духовен ориентир за нацията, Шоуто на Слави, даде трибуна (все едно че е Валери Петров!) на Азис – заради написаната гнусна полуграмотна педерастка книжка, изцяло адекватна на автора си. И същото шокиращо с дебелащината си предаване е тръгнало на люта битка срещу жълтата преса и е сторонник на ... добрия вкус!? Преди време пък зализаният български ватман Евгени Минчев, без когото не минава елитно родно парти, се сравни, пак в национален ефир, с един от най-изящните европейски мислители – Оскар Уайлд (Уайлд е ирландец и дори само тази ватманска гавра да бе известна на неговия сънародник, за когото стана дума в началото, би му дала сериозно основание да обяви българите за тъпи – бел. Г.М.). Примери в споменатата посока – на арогантна и пробила на най-високо ниво българска простащина – колкото щеш. А дали някъде другаде в Европа има нещо подобно?! Едва ли!
• Не може да не кажем нещичко и за управленския ни елит. В един анализ на американски професор се твърдеше, че България е толкова назад в демократичните промени (данните сочат, че вече и Румъния е преди нас) заради невероятно хищния си (корумпиран) политически елит, по-хищен (по-крадлив) от в която и да е друга страна от бившия Източен блок. Дали е прав американецът, ми е трудно да кажа, но нека си припомним няколко емблематични примера от българското управленско битие в последните 15-на години. Имахме един външен министър, който след мандата си ... емигрира със “зелена карта” в САЩ. Имахме един вътрешен министър, който публично заяви: “Жал ми е за тази държава, на която аз съм й вътрешен министър!”. Имахме един министър-председател, призоваващ сънародниците си: “За Бога, братя, не купувайте!”. Имахме един окръглен председател на Парламента, борец за демокрация, чиято първа задача бе да купи 40 нови мерцедеса за депутатските задници. Имахме един главен прокурор, обявен за луд от свой колега. Имаме си и депутат педофил, който се кани да прави ... партия. Имахме (и имаме) още десетки подобни примери. Имахме (и имаме) един висш политик, който, без да му мигне окото, се репчи с обръча си от фирми. Имахме (и имаме) едно МВР и една съдебна система, които не разкриха и не вкараха в затвора нито един корумпиран висш политик. А нали всеки народ си заслужава управниците! С други думи – какъвто народът (избирателите), такива и управниците (избраните)!
И две думи за накрая. Излишно е да се сърдим на ирландеца – той може и да не ни обича, но изводите му, че българите са тъпи, си имат реалните основания.
Генадий Маринов