ТРОЯН Е МАЛЪК ГРАД. Актуалните данни (от края на 2003 г.) сочат 37 562 жители за общината (градът плюс 21 села) и 24 991 в Троян. Троянци обаче, и не съвсем без основание, са убедени, че тук е като в известния американски филм - "Малко, но от класа".
В ТРОЯНСКИЯ КРАЙ ДОСТА ИМЕНА ЗАВЪРШВАТ НА "-СКИ" - Радевски, Балевски и т.н., което издава родовите преселения от Македония, описани от историците. Неотдавна един известен троянски бизнесмен с фамилия Пейковски случайно бе спрян от екип на една от националните телевизии, правещ някаква анкета. И на въпроса "Вие от провинцията ли сте?" той някак си естествено отговори: "Не, от Троян!". Няма да навлизаме в народопсихологическата територия на най-известния ни съгражданин - Иван Хаджийски, но ще си позволим кратко разсъждение върху този отговор. Троянци, разбира се, си имаме своите провинциални комплекси - при българските реалности и българската центрираност на големите неща около столицата това е неизбежно. Но наред с комплексите си нашите хора са заредени и със солидно самочувствие - идещо от някакво усещане за по-особено положение и траен успех.
Къде са корените на троянското самочувствие?
ПРЕЗ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ 19-И ВЕК, а и доста по-рано, Троян се превръща в "икономически тигър" (според съвременната терминология) - не само в района на Централна Стара планина, но и изобщо в днешната Северна България. Троянските занаятчии мерят ръст с центрове от порядъка на Габрово - и като майсторлък, и със стопанските си резултати. Според данните в стара занаятчийска кондика (около 1860 г.) за един сезон само търговецът Иван Марков е изпратил към Пловдив 60 000 алибии троянски шаяк. Друг далеч по-ранен документ, турски регистър за владеене на спахилъци от 1608 г., пък отбелязва годишен приход на Троян от 16 500 акчета - твърде солидна сума за онова време. Най-развитите занаяти са абаджийството, различните дървообработващи занаяти, ковачеството, медникарството, тъкачеството, калпакчийството, най-троянският занаят - грънчарството, който и до днес има стопанско значение в нашия край. Познавачите говорят дори за троянска керамична школа, а т. нар. троянска шарка (специфичната ангобна керамична украса) е станала емблема на българската керамика изобщо - който не вярва, нека влезе в някое от сувенирните магазинчета по Черноморието и да види каква керамика си вземат за спомен от страната ни чужденците.
В МОДЕРНИЯ 20-И ВЕК Троян продължава да бъде това, което е. Тоест - един динамичен и успял в икономическо отношение град. През 1912 г. сериозният местен фабрикант - производителят на платове Петър К. Балевски (от друга клонка на този род е дългогодишният шеф на БАН акад. Ангел Балевски, който винаги е подчертавал, че е троянец), предоставя за обществени нужди част от електроенергията, произвеждана от собствената му ВЕЦ. Така Троян става третият град в България, след София и Пловдив, започнал да се електрифицира още преди войните. През 20-те, 30-те и 40-те години пък тук се творят икономически чудеса, в основата на които е един нов, самоизградил се и много дързък елит от образовани, европейци по дух, предприемчиви млади мъже, поставили си за задача и успели да преобърнат града. Тяхно дело е Водният синдикат, който само за три години (през 1929 г.) пуска в експлоатация нова модерна ВЕЦ и осигурява собствен енергиен източник за троянската промишленост. Пак те (през 1935 г.) основават "Копроиз" - предприятие за производство и търговия на шперплат, което за две години излиза на западните пазари и става лидер на Балканите (негов наследник е днешният гигант "Лесопласт" АД). Те са "моторът" на Троянската популярна банка (създадена през 1914 г.), която е в основата на всички сериозни начинания по това време. Банката не само кредитира, но и самата тя поема редица стопански инициативи. Една от големите й заслуги е подкрепата на местното занаятчийство и въобще на тъй наречения дребен и среден бизнес - доставя суровини и материали на преференциални цени, организира презентации на троянски стоки в чужбина, финансира дори създаването на рекламен филм за туристическите възможности на Троянско, което за 30-те години си е направо революция, подпомага създаването на постоянна занаятчийска изложба в града - предшественик на днешния уникален за страната Музей на народните художествени занаяти... Фактът, че местните акционери (физически и юридически лица) на Троянската популярна банка достигат 2000, говори сам по себе си. Примерите за динамиката и размаха на стопанското развитие в онези години са твърде много: обувната фабрика на Никола Цонковски, учил във Виена и работил в тамошен клон на "Саламандър", но се върнал да прави бизнес в родния град (за жалост национализацията съсипва това най-добро предприятие за дамски обувки в България); колбасарската фабрика на братя Таслакови, дървопреработвателните фабрики "Братя Семерджиеви", "Хемус", "Обнова" и др., кожухарска фабрика, няколко керамични предприятия, транспортни фирми и т. н.
ПОСЛЕ - СЛЕД 1944 Г. - ТРОЯН продължава да "трупа точки" в посока на промишленото си развитие. На базата на малка електротехническа работилничка се създава гигантът за производство на електромотори "Елпром" (сега "Елма"), ЗММ "Машстрой" - за стругове, ХФЗ (днешната "Балканфарма - Троян", чийто продукт "Троксевазин" оглавява търговската листа на групата "Актавис") - за лекарства, "Хемус" - маси и столове (за съжаление в началото на 2009 г. "Хемус" АД фалира, а година по-късно го последва и "Елма", спря производството и в "Машстрой" - бел. авт.), "Болшевик" (сега "Витекс" АД) - за вълнени платове, и много други. И никак не е случайно, че Троян влиза в челната петица на градовете у нас с най-много промишлено производство на глава от населението. Доста троянци имат заслуга за всичко това, но непременно трябва да се спомене Марин Грашнов (бащата на рано починалия шеф на М-тел Владимир Грашнов), който над 20 години е министър на строителството и промишлеността.
ДНЕС? ХУБАВОТО Е, че благодарение, а в някои случаи и въпреки приватизацията, много от големите троянски предприятия оцеляха. А някои - като "Балканфарма", "Лесопласт", новото подразделение на "Софарма" в троянското село Врабево и др., уверено вървят напред. Това пък е един от факторите за ниската безработица в този район - по-ниска от средната за страната, и сравнителната икономическа стабилност. По-важното обаче е друго. В Троян с изключителна динамика се развива средният и дребният бизнес. Статистиката показва, че в момента в община Троян има над 3000 данъчно регистрирани фирми, от които 400 - по ДДС. Над 50% от промишленото производство в цяла Ловешка област, 60% от износа и над 40% от вноса се реализират от Троян, като доста сериозен дял се пада на точно този сектор - дребния и средния бизнес. Особено много са мебелните фирми, макар това производство тук да не се опира на сериозни традиции. Факт е обаче, че все по-често - наред с керамиката и прочутата Троянска сливова ракия, която се произвежда от "Винпром Троян" (безспорният лидер у нас в производството на плодови ракии, редовен златен медалист от пловдивското изложение "Винария"; през 2007 г. обаче „Винпром Троян”, както и марката „Троянска сливова ракия”, бяха закупени от чешката фирма „Рудолф Йелинек” (Rudolf Jelinek) - бел. авт.) - името на Троян все по-често се свързва с мебелите. Сериозен е делът и на другите дървообработващи фирми, на керамичните цехове (те пък стъпили на вековна традиция), на многото малки машиностроителни фирми, гравитиращи около големите заводи и произвеждащи различни детайли, на търговски и транспортни фирми, на все повечето фирми, заети в туристическия бранш и т. н. (Най-голямата троянска промишлена фирма днес е „Калинел” ЕООД - лидер в бранша си, производство на олекотени завивки, у нас, на Балканите и в Европа; „Калинел” (близо 2000 работници – в основната база в Троян и дъщерните производствени структури в Червен бряг, Тевен, Ямбол и Враня, Сърбия) е собственост на троянския бизнесмен инж. Марин Радевски (1958-2021) и е основен доставчик на мегаконцерна „Икеа” (IKEA) - бел. авт.)
НА ТУРИЗМА ОБАЧЕ ТРЯБВА ДА ОТДЕЛИМ малко повече внимание - и не само защото е залегнал като приоритетен отрасъл в общинската стратегия за развитие. А по-скоро, защото тук наистина има добър туристически потенциал. Ще споменем курортното селище Беклемето (при Троянския проход, което набира скорост като зимен център), на манастирското село Орешак с Троянската Света обител "Успение Богородично" (третият по големина манастир в България) и Националното изложение на художествените занаяти, Черни Осъм - граничещо с чуднокрасивия биосферен резерват "Стенето" (част от Национален парк "Централен Балкан" - най-големия у нас), минералните курорти Шипково и Чифлик, съседното градче Априлци под Марагидик (то е център на отделна миниатюрна община с малко над 3000 жители, но е плътно свързано с Троян), където предстоеше да се строи голф игрище (щеше да се строи, имаше и подходящ общински терен, но политически и други боричкания осуетиха идеята и отказаха инвеститорите; "върхът на сладоледа" пък бе проведеният и, разбира се, провалил се поради липса на "кворум" местен референдум да има или не голф игрище в Априлци - бел. авт.).
Толкова за най-сериозното основание на троянското самочувствие.
НО, РАЗБИРА СЕ, ИМА И ОЩЕ. Например - Троянският Балкан. Защото не е възможно да живееш тук - сред ласките и великолепието на могъщия Хемус (Стара планина), и да не "попиеш" нещичко от това могъщество. Може пък да има нещо вярно в местната закачка, че "Балканът ражда хора, а полето - тикви". Кой знае?! Доказателство за неоспоримия чар на Троянския Балкан е и напливът на чужденци, които искат да си купят имоти тук. "Чужденците купуват като луди, а търсенето надхвърля 4-5 пъти предлагането", това заяви наскоро собственикът на най-голямата троянска фирма за продажба на имоти „W-oil” Вили Иванов (днес, през 2021 г., интересът към закупуване на имоти в Троянско е намалял, но интересът не е изчерпан и тенденцията в някаква степен се запазва - бел. авт.). Трудно ще ни е да изброим природните забележителности в този край, пък и както казват старите хора: "Става с виждане!".
НАКРАЯ, НО НЕ ПО ЗНАЧЕНИЕ, трябва да кажем и за личностите - защото, съвсем не без основание, троянци се гордеем с многото си именити земляци. Във всички области. Писателите - Христо Радевски, Ламар, първата българска поетеса Екатерина Ненчева, Димитър Гимиджийски; хуманитаристите - народопсихологът Иван Хаджийски, публицистът проф. Марко Семов, философите проф. Цочо Бояджиев и Найден Шейтанов, литераторите Минко Николов и Йордан Василев, педагогът проф. Найден Чакъров, краеведът Ганко Цанов; художниците Пенчо Балкански, Иван Шошков, Бочо Донев, Васил Главлешки, Милко Диков, Иван Пеевски, Веселин Шошков; музикантите Лиляна Кисьова, Минко Босев, Красимир Кюркчийски, Богдана Карадочева, Чочо Владовски; актьорите Аня Пенчева, Иван Балсамаджиев; математиците проф. Пенчо Петрушев, проф. Петър Минев; техниците акад. Ангел Балевски, проф. Цачо Цачев, проф. Дамян Данчев; лекарите акад. Никола Шипковенски, проф. Минко Мондешки, проф. Минко Шейтанов, проф. Христо Браилски; спортният журналист Сашо Диков; политиците и държавниците Цочо Шипковенски, Никола Гимиджийски, Власи Власковски, Милко Балев, ген. Добри Джуров, Мирослав Севлиевски, Стела Банкова, Евгений Узунов, Минко Герджиков; редица успешни бизнесмени - от миналато и днешни; църковни служители - архимандрит Макарий, патриарх Максим, Скопски и Пловдивски митрополит Максим Пелов; и много, много други ...
*****
Троян в дати и цифри
* Троян възниква през 13-14 век край стария римски път Виа Траяна, който носи името на прочутия със строителните си дела император Траян - пътят обаче не е построен от него и е съществувал далеч преди римляните да се появят по нашите земи. Най-вероятно и името на Троян идва от Виа Траяна (Via Traiana, Траяновия път). Трасето на римския път е съхранено до днес - според специалистите това е най-добре запазеният римски път у нас - и е на път да се превърне в туристическа атракция.
* Римската крепост Состра (намираща се в землището на с. Ломец и на метри от пътя Ловеч – Троян – бел. авт.), която се разраства до голямо крайпътно селище, може да се смята за античният предшественик на днешен Троян. Обектът интензивно се разработва под ръководството на зам.-директора на Националния исторически музей (НИМ) и наш земляк проф. д-р Иван Христов и със съвместните усилия (материални и морални) на Община Троян, НИМ, Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства (МНХЗПИ) и Ротари клуб – Троян (датата 10 ноември (254 г.) се смята за рождена на възстановената след готските нашествия Состра и отскоро се чества като втори празник на Троян; основният троянски празник, разбира се, е Петковден, 14 октомври, деня на небесната покровителка на града ни и патрон на градската църква – св. Параскева-Петка – бел. авт.)
* През 1660 г. Троян за пръв път се появява на европейска географска карта – тази на французина Никола Сансон; градът е отбелязан и на италианската карта на Джакомо да Ваньола от 1689 г.
* През 1830 г. цариградският патриарх Константий I обявява Троянския манастир за ставропигиален (т. е. - подчинен пряко на Цариградската патриаршия); Манастирът е основан около 1600 г.
* През 1835 г. се изгражда новата църква "Успение Богородично" в Троянския манастир и църквата "Света Петка" в Троян.
* През 1868 г. Троян е обявен за град; същата година се изгражда шосето, което го свързва с Ловеч.
* През януари 1872 г. Левски основава в Троянския манастир единствения в страната изцяло монашески революционен комитет, оглавяван от бунтовния троянски поп арх. Макарий; по-рано комитет е основан и в Троян.
* В началото на 90-те години на 20-и век, по времето на първия демократично избран троянски кмет след 10 ноември 1989 г. Константин Фичев, 14 октомври (Петковден) е възстановен като празник на града (според храмовия празник, както е по стара българска традиция).
* През 2004 г. община Троян наброява 37 562 жители, а град Троян - 24 991. Най-голямото троянско село е Орешак - 2276 жители. През 1990 г. населението на общината е било 41 258, а на Троян - 28 539. През 1999 г. данните са съответно 38 814 и 24 252.
* Троян се намира на 395 м надморска височина, Троянският проход е най-високият старопланински проход - 1526 м.
* Троян се намира на 165 км от София, на 123 км от Пловдив, на 70 км от Плевен, на 35 км от Ловеч
* В град Троян има четири средни училища, едно основно и две начални; в близкото с. Черни Осъм се намира единствената в страната Гимназия за планински водачи (СУ„Васил Левски”), училища има в още три троянски села – Орешак, Борима и Дебнево.
* На 26 октомври 2003 г. инж. Дилян Енкин спечели трети пореден кметски мандат. В 29-членния Общински съвет влязоха представители на 8 партии, като най-многобройна бе групата на БСП с 13 съветници. (На местните избори през 2007 г. победа извоюва кандидатът на ГЕРБ Минко Акимов, който убедително надделя на балотажа над кандидата на левицата и претендент за четвърти мандат инж. Дилян Енкин; в местния парламент пък се оформи 16-членно мнозинство от групата на ГЕРБ /8 съветници/ и десния алианс „Избор за Троян” /СДС – 1, ДСБ – 1, ССД – 1, ВМРО – 3, НДСВ – 1, Новото време - 1/, а в опозиция останаха БСП /8 съветници/ и „Атака” /4 съветници/. На местните избори през м. октомври 2011 г. кметската победа извоюва кандидатката на БСП и бивш депутат от Ловешкия многомандатен район Донка Михайлова, спечелила с внушителна преднина балотажа срещу кандидата на ГЕРБ и досегашен кмет Минко Акимов; в Общинския съвет разпределението на мандатите бе следното: БСП има 10 съветници, ГЕРБ - 9, коалиция „Избор за Троян” - 4, „Атака” - 2, ВМРО-БНД, ДСБ, РЗС и ДПС - по 1. На местните избори през 2015 г. отново убедителна победа за Донка Михайлова, която спечели балотажа срещу кандидата на ГЕРБ инж. Димитър Шишков с почти двойно повече гласове; в местния парламент разпределението е следното: ГЕРБ и БСП с по 10 съветници, местната коалиция "Избор за Троян" - 5, ВМРО - 2, ДПС - 2 /впоследствие единият стана независим/ - бел. авт.). На местните избори през 2019 г. поредна трета и още по-убедителна победа на Донка Михайлова на първи тур (опонентите й бяха двама – кандидатът на ГЕРБ инж. Иван Миховски и кандидатът на МК „Глас народен” Николай Тодоров); в местния парламент разпределението бе сходно с това от предишния мандат: ГЕРБ и БСП с по 10 съветници, Местната коалиция „Глас народен” /наследник на „Избор за Троян”/ - 4, ДПС - 3 и ВМРО - 2).
2004 г., Троян, актуализиран
* Римската крепост Состра (намираща се в землището на с. Ломец и на метри от пътя Ловеч – Троян – бел. авт.), която се разраства до голямо крайпътно селище, може да се смята за античният предшественик на днешен Троян. Обектът интензивно се разработва под ръководството на зам.-директора на Националния исторически музей (НИМ) и наш земляк проф. д-р Иван Христов и със съвместните усилия (материални и морални) на Община Троян, НИМ, Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства (МНХЗПИ) и Ротари клуб – Троян (датата 10 ноември (254 г.) се смята за рождена на възстановената след готските нашествия Состра и отскоро се чества като втори празник на Троян; основният троянски празник, разбира се, е Петковден, 14 октомври, деня на небесната покровителка на града ни и патрон на градската църква – св. Параскева-Петка – бел. авт.)
* През 1660 г. Троян за пръв път се появява на европейска географска карта – тази на французина Никола Сансон; градът е отбелязан и на италианската карта на Джакомо да Ваньола от 1689 г.
* През 1830 г. цариградският патриарх Константий I обявява Троянския манастир за ставропигиален (т. е. - подчинен пряко на Цариградската патриаршия); Манастирът е основан около 1600 г.
* През 1835 г. се изгражда новата църква "Успение Богородично" в Троянския манастир и църквата "Света Петка" в Троян.
* През 1868 г. Троян е обявен за град; същата година се изгражда шосето, което го свързва с Ловеч.
* През януари 1872 г. Левски основава в Троянския манастир единствения в страната изцяло монашески революционен комитет, оглавяван от бунтовния троянски поп арх. Макарий; по-рано комитет е основан и в Троян.
* В началото на 90-те години на 20-и век, по времето на първия демократично избран троянски кмет след 10 ноември 1989 г. Константин Фичев, 14 октомври (Петковден) е възстановен като празник на града (според храмовия празник, както е по стара българска традиция).
* През 2004 г. община Троян наброява 37 562 жители, а град Троян - 24 991. Най-голямото троянско село е Орешак - 2276 жители. През 1990 г. населението на общината е било 41 258, а на Троян - 28 539. През 1999 г. данните са съответно 38 814 и 24 252.
* Троян се намира на 395 м надморска височина, Троянският проход е най-високият старопланински проход - 1526 м.
* Троян се намира на 165 км от София, на 123 км от Пловдив, на 70 км от Плевен, на 35 км от Ловеч
* В град Троян има четири средни училища, едно основно и две начални; в близкото с. Черни Осъм се намира единствената в страната Гимназия за планински водачи (СУ„Васил Левски”), училища има в още три троянски села – Орешак, Борима и Дебнево.
* На 26 октомври 2003 г. инж. Дилян Енкин спечели трети пореден кметски мандат. В 29-членния Общински съвет влязоха представители на 8 партии, като най-многобройна бе групата на БСП с 13 съветници. (На местните избори през 2007 г. победа извоюва кандидатът на ГЕРБ Минко Акимов, който убедително надделя на балотажа над кандидата на левицата и претендент за четвърти мандат инж. Дилян Енкин; в местния парламент пък се оформи 16-членно мнозинство от групата на ГЕРБ /8 съветници/ и десния алианс „Избор за Троян” /СДС – 1, ДСБ – 1, ССД – 1, ВМРО – 3, НДСВ – 1, Новото време - 1/, а в опозиция останаха БСП /8 съветници/ и „Атака” /4 съветници/. На местните избори през м. октомври 2011 г. кметската победа извоюва кандидатката на БСП и бивш депутат от Ловешкия многомандатен район Донка Михайлова, спечелила с внушителна преднина балотажа срещу кандидата на ГЕРБ и досегашен кмет Минко Акимов; в Общинския съвет разпределението на мандатите бе следното: БСП има 10 съветници, ГЕРБ - 9, коалиция „Избор за Троян” - 4, „Атака” - 2, ВМРО-БНД, ДСБ, РЗС и ДПС - по 1. На местните избори през 2015 г. отново убедителна победа за Донка Михайлова, която спечели балотажа срещу кандидата на ГЕРБ инж. Димитър Шишков с почти двойно повече гласове; в местния парламент разпределението е следното: ГЕРБ и БСП с по 10 съветници, местната коалиция "Избор за Троян" - 5, ВМРО - 2, ДПС - 2 /впоследствие единият стана независим/ - бел. авт.). На местните избори през 2019 г. поредна трета и още по-убедителна победа на Донка Михайлова на първи тур (опонентите й бяха двама – кандидатът на ГЕРБ инж. Иван Миховски и кандидатът на МК „Глас народен” Николай Тодоров); в местния парламент разпределението бе сходно с това от предишния мандат: ГЕРБ и БСП с по 10 съветници, Местната коалиция „Глас народен” /наследник на „Избор за Троян”/ - 4, ДПС - 3 и ВМРО - 2).
2004 г., Троян, актуализиран
Генадий Маринов
*** Материалът бе поръчан от в-к „Новинар” и бе публикуван в броя на изданието от 28 юли 2004 г. и в сайта му