(бр. 49 от 20.12.2006 г., Т21)
Представяме ви поредните, втори за тази година, предколедни “чешки бележки” на нашия приятел и сътрудник Кольо Петков, писани от мястото на събитието специално за Т21. Този път “чешките бележки” са от Нюрнберг, Германия, но пак са си чешки. И още по-точно – чешко-български.
ПРЕДКОЛЕДНА ТРЕСКА ТРЕСЕ ЕВРОПА
Цяла католическа и некатолическа Европа е обхваната от една повтаряща се всяка година треска, която обхваща презадоволения среден европеец в дните преди Рождество Христово - предколедните покупки. Европеецът през тези няколко дни (а доста често и месеци) трябва да осигури богата трапеза за Бъдни вечер, както и подаръци за близки и познати. Треската наистина е тотална – засяга и малки, и големи, и бедни (по техните мерила), и богати.
ЗА ПОДАРЪЦИ - 1000 ЛЕВА ОТ СЕМЕЙНИЯ БЮДЖЕТ
Златна Прага е превърната в един голям базар, от който можете да си купите всякакви храни, дрехи и най-причудливи украшения за коледната елха. Предлагат ви и какви ли не стоки за подходящ коледен подарък. Предполага се, че тази година едно средно четиричленно чешко семейство ще похарчи над 14 000 крони (около 1000 лева) за подаръци – като се започне от детски играчки, дрехи, книги, хранителни продукти, алкохолни напитки, и се стигне до нов модел Шкода Фабия. Всеки купува според кесията си. А може да се твърди, че чешката кесия е доста по-обемна от българската! Впрочем, това за кесията е само художествен образ, тъй като повечето от чехите отдавна правят покупките си с дебитни, кредитни и още какви ли не карти (например мой познат държавен служител винаги носи в джоба си поне 3-4 такива карти).
НЕ ИМ СТИГАТ ТЕХНИТЕ
На чехите обаче вероятно не им стигат само техните коледни базари. Електронни медии, вестници, туристически компании и др. ежедневно информират за още по-разнообразни покупки в съседни държави – Германия, Австрия, Полша и т.н. Десетки пражки туристически фирми предлагат еднодневни екскурзии за посещение на базарите в Мюнхен, Виена, Залцбург, Регенсбрук, Дрезден и т.н. Говори се, че един от най-богатите коледни базари става в немския град Нюрнберг (по чешки – Норимберк). Защо пък сам да не се уверя в едно такова твърдение?
ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ЧЕШКАТА “СКАНИЯ” И
АВТОБУСА ТЕРЗИЙСКО - ТРОЯН
Еднодневна екскурзия до този баварски град струва 690 крони (около 46 лева). Тръгваме с автобус “Скания” - около 50 души, в 5:30 часа от центъра на Прага. Сред спътниците ми има млади и не съвсем млади хора – чехи средна ръка (много богатите предпочитат да пътуват с леките си коли). Впрочем, тук трябва да се отбележи една съществена чешка подробност – независимо към коя социална група спада чехът, то
й ще избере най-икономичния начин на поведение. И често си мисля, че тая никого неощетяваща чешка пресметливост (нека така да я наречем) лежи в основата на тукашното добруване. (Естествено, че има и други причини!) Пътят Прага – Пилзен – Нюрнберг трая около 3 часа, повечето от които се пътува през немска територия. Време, удобно за спане или безцелно мислене. Избирам второто. И ето например че се сещам за една прилика между новата “Скания”, в която пътувам, и автобуса от Терзийско до Троян. И в двата автобуса не искат да им показвам задграничния си паспорт. Разликите обаче са много повече от една. Няма да коментирам външния вид на “Скания”-та и родния междуселски автобус от татово време – просто е обидно! Изчислено на базата на изминатите километри, билетът на чешката фирма е по-евтин от българския, въпреки че в Чехия цената на бензина е по-висока от българската, макар и с малко). Чешката фирма “Бенатур”, с която пътувахме, ни предложи малка приятна закуска, докато в автобуса Терзийско – Троян още не е въведена такава. Като пътувахме от Прага до Нюрнберг, почти през цялото време валеше кротък средноевропейски дъжд, но вътре в автобуса беше топло, чисто и дори сухо. Докато в нашенския автобус, когато вали навън, вали и вътре. Нещо повече – дори когато навън дъждът спре, вътре продължават да разхлаждат тялото ти едри, не съвсем чисти дъждовни капки. Не е толкова страшно – важното е веднъж да свикнеш. И още по-важното е да си патриот – нашите автобуси са най-хубавите и удобните в света или пък, ако някой все пак успее да ни убеди, че това не е така, следващият аргумент: ама те са си наши, родни!. Но да се върнем в уютната “Скания”. Екскурзоводката ни предлага брошура за Норимбек и почти през цялото време ни запознава с историята и днешния ден на града. През останалото време слушаме чешка музика. Уви, чалга не предлагат (още една разлика)! Моя милост посещава за четвърти път Нюрнберг и по-голяма част от информацията вече я имам.
МУЗЕИ, МУЗЕИ, МУЗЕИ…
Към 10 часа вече сме в центъра на града. Започваме да разглеждаме тукашните забележителности с помощта на любезната екскурзоводка, която впрочем се оказва учителка по професия. На централната улица “Кьонигщрасе” посещаваме Дома на изкуствата, разглеждаме по-късно Новия музей, минаваме набързо през църквите “Света Мария”, “Лоренцкирхе” (от 1250 година),
“Света Клара”… Сградата на старото кметство (Ратхаус)е от 1340 година. Разглеждаме дома на един от най-големите немски художници, роден и живял тук, Албрехт Дюрер. В Нюрнберг има още Музей на шапките, Музей на промишлената култура, Музей на играчките, Музей на часовниците и т.н., и т.н. Силно впечатление прави със своето архитектурно съвършенство сградата на Нюрнбергския театър и опера, построена през 1905 г.
НЮРНБЕРГСКИЯТ ПРОЦЕС – КАКВО БЕШЕ ТОВА?!
Тук, в този стар исторически град, се е разиграла една от най-тъжните и срамни трагедии на немската история – прочутият в целия свят Нюрнбергски процес. Тук след края на Втората световна война са осъдени и увиснали на бесилото голяма част от фашистките военнопрестъпници. Интересен е фактът, че никой от запитаните граждани на Нюрнберг не знаеше (или не искаше да каже) къде се намира сградата, където се е състоял процесът. Никой не искаше да си спомни за тази мрачна страница от историята на Германия… Представих си как би реагирал Адолф Хитлер, този “баща” на чистата арийска немска раса (стройни, изящни, синеоки, светлокоси красавици и красавци), ако можеше да види днешна Германия, нагъчкана с мустакати, нискостъблени турци, дребнокалибрени арабухи и много, ама много разнокалибрени славяни. Боже, какво отмъщение на съдбата (или историята)!
ПОТИСКАЩО ИЗОБИЛИЕ
Но да се върна към целта на нашето посещение в баварския град – прочутия нюрнбергски коледен базар. Потискащо изобилие от украшения за елхата, всякакъв род храни, плодове, алкохолни напитки, предмети за подаръци и какво ли още не. Всичко това, изложено в красиво построени павилиончета, подредени из целия град. И хора, ама много хора – купувачи, продавачи, зяпачи. И вероятно само един българин – изумен, че толкова красиви украшения за коледна елха могат да се направят от метал, изкуствена материя, дърво, захар, шоколад... И въпросът на този българин – дали това невероятно материално пресищане няма да притули духовните пориви у човека? Оставих отговора за друг път. Още повече, че надникнах в една витрина на часовникарски магазин и видях ръчен часовник на фирмата “Филип Патек” (швейцарец от полски произход) на стойност 15 хиляди евро (има-няма 30 хиляди лева). Не, не си го купих!
Сърдечни коледни и новогодишни поздрави от Нюрнберг!
Кольо Петков
Цяла католическа и некатолическа Европа е обхваната от една повтаряща се всяка година треска, която обхваща презадоволения среден европеец в дните преди Рождество Христово - предколедните покупки. Европеецът през тези няколко дни (а доста често и месеци) трябва да осигури богата трапеза за Бъдни вечер, както и подаръци за близки и познати. Треската наистина е тотална – засяга и малки, и големи, и бедни (по техните мерила), и богати.
ЗА ПОДАРЪЦИ - 1000 ЛЕВА ОТ СЕМЕЙНИЯ БЮДЖЕТЗлатна Прага е превърната в един голям базар, от който можете да си купите всякакви храни, дрехи и най-причудливи украшения за коледната елха. Предлагат ви и какви ли не стоки за подходящ коледен подарък. Предполага се, че тази година едно средно четиричленно чешко семейство ще похарчи над 14 000 крони (около 1000 лева) за подаръци – като се започне от детски играчки, дрехи, книги, хранителни продукти, алкохолни напитки, и се стигне до нов модел Шкода Фабия. Всеки купува според кесията си. А може да се твърди, че чешката кесия е доста по-обемна от българската! Впрочем, това за кесията е само художествен образ, тъй като повечето от чехите отдавна правят покупките си с дебитни, кредитни и още какви ли не карти (например мой познат държавен служител винаги носи в джоба си поне 3-4 такива карти).
НЕ ИМ СТИГАТ ТЕХНИТЕ
На чехите обаче вероятно не им стигат само техните коледни базари. Електронни медии, вестници, туристически компании и др. ежедневно информират за още по-разнообразни покупки в съседни държави – Германия, Австрия, Полша и т.н. Десетки пражки туристически фирми предлагат еднодневни екскурзии за посещение на базарите в Мюнхен, Виена, Залцбург, Регенсбрук, Дрезден и т.н. Говори се, че един от най-богатите коледни базари става в немския град Нюрнберг (по чешки – Норимберк). Защо пък сам да не се уверя в едно такова твърдение?
ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ЧЕШКАТА “СКАНИЯ” И
АВТОБУСА ТЕРЗИЙСКО - ТРОЯН
Еднодневна екскурзия до този баварски град струва 690 крони (около 46 лева). Тръгваме с автобус “Скания” - около 50 души, в 5:30 часа от центъра на Прага. Сред спътниците ми има млади и не съвсем млади хора – чехи средна ръка (много богатите предпочитат да пътуват с леките си коли). Впрочем, тук трябва да се отбележи една съществена чешка подробност – независимо към коя социална група спада чехът, то
й ще избере най-икономичния начин на поведение. И често си мисля, че тая никого неощетяваща чешка пресметливост (нека така да я наречем) лежи в основата на тукашното добруване. (Естествено, че има и други причини!) Пътят Прага – Пилзен – Нюрнберг трая около 3 часа, повечето от които се пътува през немска територия. Време, удобно за спане или безцелно мислене. Избирам второто. И ето например че се сещам за една прилика между новата “Скания”, в която пътувам, и автобуса от Терзийско до Троян. И в двата автобуса не искат да им показвам задграничния си паспорт. Разликите обаче са много повече от една. Няма да коментирам външния вид на “Скания”-та и родния междуселски автобус от татово време – просто е обидно! Изчислено на базата на изминатите километри, билетът на чешката фирма е по-евтин от българския, въпреки че в Чехия цената на бензина е по-висока от българската, макар и с малко). Чешката фирма “Бенатур”, с която пътувахме, ни предложи малка приятна закуска, докато в автобуса Терзийско – Троян още не е въведена такава. Като пътувахме от Прага до Нюрнберг, почти през цялото време валеше кротък средноевропейски дъжд, но вътре в автобуса беше топло, чисто и дори сухо. Докато в нашенския автобус, когато вали навън, вали и вътре. Нещо повече – дори когато навън дъждът спре, вътре продължават да разхлаждат тялото ти едри, не съвсем чисти дъждовни капки. Не е толкова страшно – важното е веднъж да свикнеш. И още по-важното е да си патриот – нашите автобуси са най-хубавите и удобните в света или пък, ако някой все пак успее да ни убеди, че това не е така, следващият аргумент: ама те са си наши, родни!. Но да се върнем в уютната “Скания”. Екскурзоводката ни предлага брошура за Норимбек и почти през цялото време ни запознава с историята и днешния ден на града. През останалото време слушаме чешка музика. Уви, чалга не предлагат (още една разлика)! Моя милост посещава за четвърти път Нюрнберг и по-голяма част от информацията вече я имам.МУЗЕИ, МУЗЕИ, МУЗЕИ…
Към 10 часа вече сме в центъра на града. Започваме да разглеждаме тукашните забележителности с помощта на любезната екскурзоводка, която впрочем се оказва учителка по професия. На централната улица “Кьонигщрасе” посещаваме Дома на изкуствата, разглеждаме по-късно Новия музей, минаваме набързо през църквите “Света Мария”, “Лоренцкирхе” (от 1250 година),
“Света Клара”… Сградата на старото кметство (Ратхаус)е от 1340 година. Разглеждаме дома на един от най-големите немски художници, роден и живял тук, Албрехт Дюрер. В Нюрнберг има още Музей на шапките, Музей на промишлената култура, Музей на играчките, Музей на часовниците и т.н., и т.н. Силно впечатление прави със своето архитектурно съвършенство сградата на Нюрнбергския театър и опера, построена през 1905 г.НЮРНБЕРГСКИЯТ ПРОЦЕС – КАКВО БЕШЕ ТОВА?!
Тук, в този стар исторически град, се е разиграла една от най-тъжните и срамни трагедии на немската история – прочутият в целия свят Нюрнбергски процес. Тук след края на Втората световна война са осъдени и увиснали на бесилото голяма част от фашистките военнопрестъпници. Интересен е фактът, че никой от запитаните граждани на Нюрнберг не знаеше (или не искаше да каже) къде се намира сградата, където се е състоял процесът. Никой не искаше да си спомни за тази мрачна страница от историята на Германия… Представих си как би реагирал Адолф Хитлер, този “баща” на чистата арийска немска раса (стройни, изящни, синеоки, светлокоси красавици и красавци), ако можеше да види днешна Германия, нагъчкана с мустакати, нискостъблени турци, дребнокалибрени арабухи и много, ама много разнокалибрени славяни. Боже, какво отмъщение на съдбата (или историята)!
ПОТИСКАЩО ИЗОБИЛИЕ
Но да се върна към целта на нашето посещение в баварския град – прочутия нюрнбергски коледен базар. Потискащо изобилие от украшения за елхата, всякакъв род храни, плодове, алкохолни напитки, предмети за подаръци и какво ли още не. Всичко това, изложено в красиво построени павилиончета, подредени из целия град. И хора, ама много хора – купувачи, продавачи, зяпачи. И вероятно само един българин – изумен, че толкова красиви украшения за коледна елха могат да се направят от метал, изкуствена материя, дърво, захар, шоколад... И въпросът на този българин – дали това невероятно материално пресищане няма да притули духовните пориви у човека? Оставих отговора за друг път. Още повече, че надникнах в една витрина на часовникарски магазин и видях ръчен часовник на фирмата “Филип Патек” (швейцарец от полски произход) на стойност 15 хиляди евро (има-няма 30 хиляди лева). Не, не си го купих!Сърдечни коледни и новогодишни поздрави от Нюрнберг!
Прага – Нюрнберг, 9 декември 2006 година
Кольо Петков
