Троянският „барабой” е немски?!

(бр. 28, 14.07.2004 г.) 

* „За доказателство, че Троянският край отдавна е европейски”

МИНАЛАТА СЕДМИЦА в София излезе от печат специализираното научно изследване на н. с. Ана Кочева-Лефеджиева „Немски лексикални елементи в българските говори” (авторката е дъщеря на големия български езиковед проф. Иван Кочев - бел. Т21). Тази диалектоложка книга по два начина се свързва с нашия край.

Авторката с редактора на Т21

ПЪРВО, в нея присъстват множество примери от Троянско, с каквито разполага архивът на Секцията за българска диалектология и лингвистична география към Института за български език към БАН – посочени са думи от Троян, Бели Осъм, Ново село, Патрешко, Балканец. Доста от тях са свързани с различни занаяти – „тишл’ър” (дърводелец), „нутен” (вдлъбнат), „жага” (вид голям трион), „пап” (обущарско лепило), „муфла” (специална огнеупорна форма за изпичане на глинени изделия) и т. н. Други назовават много важните неща: „плоска” (нашарен дървен съд за вино или ракия), „шуле” (малък глинен съд за вино или ракия), „бъдън” (голямо буре). Тук са и класическият „барабой” (колкото и да е чудно, идва от Brandenburg) и такива цветисти думи като „шущер” (глупак), „шмекер”, „кибича”.

ВТОРАТА ПРИЧИНА книгата бързо да попадне в редакцията на вестника ни е, че нейната авторка е приятел на Троян, Троянско и „Троян 21”, а посвещението й към нас гласи: „За доказателство, че Троянският край отдавна е европейски”.