(бр. 28 от 13.07.2005 г., Т21)
* Или как щъркелите ни дадоха урок за привързаност към родния дом и съпружеска вярност
Нашият приятел - големият троянски керамик Николай Йовков, чийто родов корен е от ловешкото село Абланица, ни обърна внимание върху един любопитен и поучителен факт. Факт, на който той е свидетел при честите си пътувания до родното село.
Няма троянец, който да не се е радвал на двойката щъркели, гнездящи открай време на големия тухлен комин край пътя за Ловеч (срещу мелницата на Ломешкото и на хвърлей от археологическия обект Состра). Червеноклюните идват тук всяко лято, дълги години подред. И всяко лято от семейното гнездо любопитно надничат по няколко малки щъркелчета. Които през есента отлитат с ятото на юг към винаги топлата Африка. А на следващото лято крилатото семейство отново е тук, в троянския си дом на високия тухлен комин срещу мелницата, за да отгледа следващото си потомство.
Тази зима обаче гнездото не опустяло както обикновено - единият от двмата съпрузи, явно уморен от годините, не събрал сили да отлети на юг. И останал да изкара последните си дни тук, в родния дом.
И сега, в дъжделивото лято на 2005 г., от голямото гнездо на тухления комин срещу мелницата край пътя Троян-Ловеч не надничат любопитни малки щъркелчета. Но гнездото не е празно - в него, самотна и горда, е завърналата се другарка на починалия през зимата щъркел. "Щъркелите са моногамни и тя никога няма да приеме друг партньор", обясни ни г-н Йовков.
Красива и тъжна история!