(бр. 4 от 4.02.2009 г., Т21)
* „Влязох в политиката с тази презумпция – с каквото мога, да помагам”, категоричен е собственикът на най-голямата троянска фирма
Инж. Марин Радевски е роден в Троян през 1958 г. (миналата година „чукнал” 50-те, с което по-скоро се гордее, отколкото притеснява). Корените му са тукашни - от близкото с. Добродан. Текстилен инженер, работил през живота си само в две фирми – „Витекс” (Троян) и „Калинел”. Женен, баща на две момичета. Основател и едноличен собственик на най-голямата троянска фирма – „Калинел” ЕООД (над 800 работници), която е сред европейските лидери в производството на възглавници, олекотени завивки и полиестерна вата и един от най-големите доставчици за мегаконцерна „Икеа”. Общински съветник и председател на групата на ГЕРБ в местния парламент. Щедър дарител, подкрепящ едва ли не всяко добро дело в нашия край. Девизът му е „Винаги може още!”. Поводите за разговора ни с г-н Радевски са много – дарителството, икономическата криза, политическите ангажименти, Троян...
- Г-н Радевски, не се ли уморихте да давате – мисля, че няма добро дело в нашия град, което да не сте подкрепили; и не се ли спекулира с тази Ваша щедрост?
- В крайна сметка, аз съм управител на най-голямата фирма в Троян; и не само управител – защото управителят има ограничени пълномощия, но и собственик. Твърдя го отговорно – с другата много голяма троянска фирма, „Лесопласт”, сме горе-долу на едно ниво, поддържаме почти еднакъв брой работници. Всъщност няма проблем да давам, не съм се уморил. А друг момент е на кого давам – на деца, на спортисти, за културни мероприятия; правя една сметка, че скоро – този път от името на ГЕРБ, аз и колегите ми от нашата група в Общинския съвет пак ще дадем, вече се е събрала доста голяма сума и ще я разпределим между няколко талантливи троянчета, постигнали успехи в различни области.
- Говорите за съветническите заплати, от които Вие и колегите ви от групата на ГЕРБ се отказахте и ги определихте за стимулиране на даровити деца?
- За тези пари става дума. Но според мен заплати не е най-точната дума, по-скоро са хонорари. Но не това е най-важното.
- Да се върнем към личната Ви дарителска дейност.
- Не мисля да спирам, дори в кризата. Всъщност, продължавам да давам – не съм върнал никого. Е, някой може да иска 100, аз да му дам наполовина – 50, но давам винаги. Не се притеснявам да давам. Фирмата ми стои добре и имам възможност да го правя. Ако някога нямам тази възможност – тогава няма да давам.
- Въпросът ми имаше и друг аспект – не спекулират ли с щедростта Ви?
- Има хора, които се опитват, но не това е най-важното. Съществуват едни пловдивски фирми, които тръгват и искат – за домове за сираци, за болни деца, и т.н.; и това е някакъв вид бизнес, нечист бизнес. Просят, молят се: „Ама не ме връщайте, дайте ми 50 лв.!”. Признавам – това са единствените, които съм отпратил, тези 50, 100 или повече лева няма да ме ощетят, но не ги давам, защото това е мошеничество. Давал съм тук – на „Българка”, на дома в Дълбок дол и др. – за да се подпомогнат деца в неравностойно положение, но това е друго, истинско.
- Подпомагате и институции?
- Да, включително и общини – например Община Троян и Община Ловеч. Даже на Община Ловеч съм дал повече – кметът им Минчо Казанджиев, не знам дали знаете, е добродански зет, а на мен корените ми са от Добродан; тъща му и майка ми са най-големите приятелки в селото. Познавам се с г-н Казанджиев още от началото на първия му мандат, помоли ме и му помагам – най-вече за техния пролетен празник и за музикалния им фест, но пък тогава на ловешкия площад има повече троянци, отколкото ловчалии.
- В коридора към офиса Ви (новата модерна администрация на „Калинел” е обзаведена стилно, но обикновено и делово, без никаква помпозност – бел. Г.М.) видях любопитни надписи, единият гласеше: „Ако търсиш статус, значи не ти достига самочувствие”. Как ще го коментирате?
- Тези надписи са останали от едно фирмено обучение. Ние никак не подценяваме този момент – обучението на кадрите. 12-те човека, с които почнах при основаването на „Калинел” – част от тях и сега са си работници; но други, които тогава бяха свикнали да командват 12 работници, сега трябва да управляват 700-800 човека. И този е начинът да се увеличи капацитетът на хората, затова не подценявам обучението.
- Но дали няма хора, които никога няма да могат да управляват повече от 12 работници, просто „чипът” им е с такива параметри?
- Е, сигурно има и такива случаи, но това не противоречи на принципа, че обучението на кадрите е от изключителна важност.
- Преди малко споменахте Ловеч. Не мога да не Ви попитам защо Ловеч толкова дръпна в последните години, а Троян – не? Защо Ловеч става все по-град, а Троян не може да се отърси от полуселския си вид?!
- Ловеч е проектиран да бъде по-хубав. При нас постоянно се е надстроявало, пристороявало, достроявало; не е имало – говоря за едни по-ранни времена – мащабност на мисленето.
- А дали троянската мащабност я има в по-новите ни дни?
- Не знам, може би. И на мен Ловеч много ми харесва. Но има и обективни дадености – по-равен е, по-удобен за благоустрояване от нашия Троян.
- Явно е така, но ще Ви попитам като най-обикновен български потребител, който иска да пазарува възможно най-евтино - защо в Троян не стъпиха големите търговски вериги, които по принцип свалят цените, а в Ловеч са се настанили отдавна?
- Опитваме се сега, сегашното общинско ръководство, да правим нещо в тази посока. В началото на другата седмица имам среща с представители на „Кауфланд”, известната немска търговска верига. На друга немска верига – „Плюс”, проектите са минали вече през Общината, въпросът е до тяхното желание и възможности. „Лукойл” строи бензиностанция в началото на града; OMV успешно търси терен, харесали са две площадки – това са най-добрите горива, които се предлагат у нас.
- Нека кажем две думи за политиката – Вие сте общински съветник от управляващата в Троян партия ГЕРБ, наскоро станахте и председател на групата на „герберите” в местния парламент. Защо се захванахте с това странично дело?
- Нямам никакво време за политика, влязох напълно случайно в нея. Ще си призная, че не ми се занимава с това, защото ми отнема много време, което „късам” от работата си във фирмата. Но искам страната да върви напред. Троян също, най-вече Троян. Аз влязох в политиката с тази презумпция – с каквото мога, да помагам. Една крачка напред повече да направим – все пак е нещо. В моите очи партиите и тук, в Троян, и в страната преди местните избори през 2007 г. се бяха изчерпали – преобладаващи стари муцуни, които нищо не могат да променят. Значи – трябваха нови хора; и нямах нищо против тези нови хора да са в старите партии. Но в тези партии никой не отстъпва позиции, всеки държи кокала и за мнозина политически деятели партиите като че ли са единственото им средство за обогатяване. Вместо да кажат: „Абе, ей, я да взема да се опитам аз нещо да направя, да постигна резултатите си сам, за да заживея по-добре”; но не.
- Но когато знакова фигура като Марин Радевски влезе някъде, моментално фокусира вниманието, почват да се търсят различни смисли и обяснения.
- Казах основното – искам нещо да се промени в Троян и България. Смятам, че партията, в която членувам, е способна да извърши подобна промяна.
- Но други казват друго – такъв голям икономически играч явно гони някакви корпоративни интереси? Иначе за какво му е – той е по-голям от цялата тази игра, за да влиза в нея?
- Глупости! Не гоня никакви икономически цели. Напротив – давам, давам повече! За миналата година даренията, които съм направил, са за 120 хил. лева, което е с 40 хил. повече от предходната година. Това увеличение има връзка с новата ми политическа роля – тоест, с повечето отговорности и ангажименти, които съм длъжен да поемам.
*****
(продължение в бр. 5 от 11.02.2009 г., Т21)
* „За да е богата държавата, трябва да са богати хората й”
* „Фирмата е 100% моя, създал съм я с пот и денонощна работа” * „За тази година ръстът на поръчките ми за „Икеа” ще е с 10 млн. лв. нагоре”
* „Фирмата е 100% моя, създал съм я с пот и денонощна работа” * „За тази година ръстът на поръчките ми за „Икеа” ще е с 10 млн. лв. нагоре”
- Последен въпрос за политика – надеждите Ви към кмета Минко Акимов и неговата администрация? Струва ми се, че първата им управленска година остана някак незабележима, чуха се и много критики, например от лидера на ДСБ (Троян) инж. Милко Станчев – как ще коментирате?- С Милко Станчев сме добри приятели още от студентските години. Познаваме се много отдавна. А относно критичното му интервю във вашия вестник – по мое настояване двете групи (на ГЕРБ и на дясната коалиция „Избор за Троян” – бел. Г.М.) се събрахме и аз специално го разкритикувах за тази работа. Защото ако искаме да си говорим чрез вестниците, можем да го направим и ние – но проблемите не се решават по този начин. Аз мисля, че за тази една година в община Троян се направи повече, отколкото през целия последен мандат на бившия кмет Дилян Енкин. И продължава да се прави, само че нещата в страната стават много тромаво – има една камара инстанции за съгласуване, за одобряване и най-вече за прибиране на пари. Докато аз тук, в Троян, като реша нещо, няма спиране; видяхте човека, който десетина пъти влезе, докато говорехме (зам.-директорът на „Калинел” Красимир Крантовски – бел. Г.М.) – той е като танк, като иде в Общината, всички неща се решават по-бързо, отколкото е минималният срок. При нас, на място, всичко се движи много по-бързо. Ако ви е интересно, пишете го – за миналата 2008 г. сме инвестирали 2 млн. и 300 хил. лв. в строителство и машини.
- Тази инвестиция е в двете Ви производствени звена – в Троян и в Червен бряг?
- Не, това е инвестиция само в завода ни в Троян.
- Вие ли сте най-големият инвеститор в нашия град за миналата година?
- Не мога да кажа. Аз не се интересувам от другите, знам за себе си. Бих се радвал, ако и други го правят, ако инвестират сериозно – защото всички сме хора, всички имаме нужда от пари. Аз, казвам ви го честно, поддържам едни много високи заплати; не казвам, че са най-високите в Троян, но за квалификацията, която имат моите работници, заплатите им са добри. Ако обаче влязат много фирми в града и района и се конкурират за работната ръка, ще започне вдигане на заплатите. Аз съм готов на тази битка и съм уверен, че ще изляза достойно от нея. Тоест, в „Калинел” имаме възможност още да вдигаме заплатите и тази година ще го направим, всъщност вече го правим – първата стъпка вече е факт, нищо че сега сме едва 22 януари, началото на годината.
- Това, което казвате, ще ядоса някои хора?!
- Може да е така, но аз какво да правя. Вижте – това е обективният път на развитие, ние и да го искаме, и да не го искаме, то ще се случи. Въпрос е на време. Искаме да живеем като европейци, но казваме, че сме най-бедната държава в ЕС?! Защо сме най-бедната? Защото хората ни са най-бедните. След Втората световна война Япония искаше да стане богата държава с бедни хора – не, не може, и те го осъзнаха твърде рано. За да е богата държавата, трябва да са богати хората й.
- Ами, нали те, хората, са държавата?
- Да, точно така.
- Около политиката има още много неща за питане – шеф сте на групата на ГЕРБ в местния парламент, изостри се, включително и на политическо ниво, дебатът за остатъка от партизанския паметник (т.нар. „Паметник на паметника”), наближават избори и т.н...
- За паметника конкретно нищо не мога да кажа. Аз лично съм този постамент да се махне, но не съм аз този, който ще реши. Като политическа сила ще се вслушаме в общественото мнение, защото ние не сме от тези, крайните, праволинейните, които отсичат и точка.
- Около всеки успял човек витаят слухове, и по правило повечето са злобни. Нека поговорим за слуховете около Марин Радевски и „Калинел” – те не са малко.
- (смее се) Питайте!
- „Нищо не дразни повече от чуждия успех” – казал го е, мисля, Оскар Уайлд. Говори се, че фирмата Ви („Калинел” ЕООД) била на някакъв румънец, а Марин Радевски бил само подставен човек?
- Това си е българска черта, такива сме си. И аз чувам легенди за себе си – някой път чак съм се чудил докъде може да се развие човешката фантазия.
- Но то е злоба, а не фантазия.
- Фирмата ми има коректна регистрация и лесно може да се провери на кого е собственост „Калинел”. Фирмата е 100% моя, създал съм я с пот и денонощна работа. Давайте други слухове, много ми е интересно!
- Друг слух пълзи из Троян: предстоят уволнения на стотици хора от „Калинел”, фирмата потъва, защото, заради кризата, е изгубила възлови поръчки от основния си контрагент – „Икеа”?
- Глупости! (Смее се и набира отдел „Човешки ресурси”, след което ми дава телефонната слушалка, където докладват следната справка: „От началото на 2009 г. сме назначили на работа 22 човека”.) Чухте – излиза, че от началото на годината, за 22 календарни дни, сме назначили 22-ма нови работници, по човек на ден. Наистина, има го и обратният процес – постоянно се налага да се отърваваме от лоши работници. Не ги съкращаваме, уволняваме ги; по различни причини – ниска производителност, лоша дисциплина. Но това не са само наши проблеми, това са проблеми на обществото ни и не можем да избягаме от тях. Когато нямахме работници и се налагаше, както се казва, да ги търсим със свещ, правехме компромиси, търпяхме – но вече не. Дойде моментът, когато подобни неща не могат да се търпят, защото на пазара на труда има доста по-качествени кандидати от някои мои хора.
- А кризата?
- Аз я усетих още през месец май 2008 г., когато у нас никой още не говореше за криза. Как стана: през м. януари 2008 г. имах 600 хил. лв. печалба повече от м. януари предходната година; през м. февруари – 600 хил. лв. повече; през м. март – също; викам си – е, 12 месеца по 600 хил. лв., аз за годината ще направя 7 млн. лв. по-добра печалба, отколкото през 2007 г. Но през м. май – нула, юни – минус 300 хил. лв. И? Плюх си на ръцете, намерих си нови клиенти, направих нови поръчки със стари клиенти (например за тази година ръстът на поръчките ми за „Икеа” ще е с 10 млн. лв. нагоре).
- Значи слуховете да „духат супата”?
- Да, както се казва – слуховете за моята смърт са силно преувеличени.
*****
(продължение в бр. 6 от 18.02.2009 г.)
- Тази инвестиция е в двете Ви производствени звена – в Троян и в Червен бряг?
- Не, това е инвестиция само в завода ни в Троян.
- Вие ли сте най-големият инвеститор в нашия град за миналата година?
- Не мога да кажа. Аз не се интересувам от другите, знам за себе си. Бих се радвал, ако и други го правят, ако инвестират сериозно – защото всички сме хора, всички имаме нужда от пари. Аз, казвам ви го честно, поддържам едни много високи заплати; не казвам, че са най-високите в Троян, но за квалификацията, която имат моите работници, заплатите им са добри. Ако обаче влязат много фирми в града и района и се конкурират за работната ръка, ще започне вдигане на заплатите. Аз съм готов на тази битка и съм уверен, че ще изляза достойно от нея. Тоест, в „Калинел” имаме възможност още да вдигаме заплатите и тази година ще го направим, всъщност вече го правим – първата стъпка вече е факт, нищо че сега сме едва 22 януари, началото на годината.
- Това, което казвате, ще ядоса някои хора?!
- Може да е така, но аз какво да правя. Вижте – това е обективният път на развитие, ние и да го искаме, и да не го искаме, то ще се случи. Въпрос е на време. Искаме да живеем като европейци, но казваме, че сме най-бедната държава в ЕС?! Защо сме най-бедната? Защото хората ни са най-бедните. След Втората световна война Япония искаше да стане богата държава с бедни хора – не, не може, и те го осъзнаха твърде рано. За да е богата държавата, трябва да са богати хората й.
- Ами, нали те, хората, са държавата?
- Да, точно така.
- Около политиката има още много неща за питане – шеф сте на групата на ГЕРБ в местния парламент, изостри се, включително и на политическо ниво, дебатът за остатъка от партизанския паметник (т.нар. „Паметник на паметника”), наближават избори и т.н...
- За паметника конкретно нищо не мога да кажа. Аз лично съм този постамент да се махне, но не съм аз този, който ще реши. Като политическа сила ще се вслушаме в общественото мнение, защото ние не сме от тези, крайните, праволинейните, които отсичат и точка.
- Около всеки успял човек витаят слухове, и по правило повечето са злобни. Нека поговорим за слуховете около Марин Радевски и „Калинел” – те не са малко.
- (смее се) Питайте!
- „Нищо не дразни повече от чуждия успех” – казал го е, мисля, Оскар Уайлд. Говори се, че фирмата Ви („Калинел” ЕООД) била на някакъв румънец, а Марин Радевски бил само подставен човек?
- Това си е българска черта, такива сме си. И аз чувам легенди за себе си – някой път чак съм се чудил докъде може да се развие човешката фантазия.
- Но то е злоба, а не фантазия.
- Фирмата ми има коректна регистрация и лесно може да се провери на кого е собственост „Калинел”. Фирмата е 100% моя, създал съм я с пот и денонощна работа. Давайте други слухове, много ми е интересно!
- Друг слух пълзи из Троян: предстоят уволнения на стотици хора от „Калинел”, фирмата потъва, защото, заради кризата, е изгубила възлови поръчки от основния си контрагент – „Икеа”?
- Глупости! (Смее се и набира отдел „Човешки ресурси”, след което ми дава телефонната слушалка, където докладват следната справка: „От началото на 2009 г. сме назначили на работа 22 човека”.) Чухте – излиза, че от началото на годината, за 22 календарни дни, сме назначили 22-ма нови работници, по човек на ден. Наистина, има го и обратният процес – постоянно се налага да се отърваваме от лоши работници. Не ги съкращаваме, уволняваме ги; по различни причини – ниска производителност, лоша дисциплина. Но това не са само наши проблеми, това са проблеми на обществото ни и не можем да избягаме от тях. Когато нямахме работници и се налагаше, както се казва, да ги търсим със свещ, правехме компромиси, търпяхме – но вече не. Дойде моментът, когато подобни неща не могат да се търпят, защото на пазара на труда има доста по-качествени кандидати от някои мои хора.
- А кризата?
- Аз я усетих още през месец май 2008 г., когато у нас никой още не говореше за криза. Как стана: през м. януари 2008 г. имах 600 хил. лв. печалба повече от м. януари предходната година; през м. февруари – 600 хил. лв. повече; през м. март – също; викам си – е, 12 месеца по 600 хил. лв., аз за годината ще направя 7 млн. лв. по-добра печалба, отколкото през 2007 г. Но през м. май – нула, юни – минус 300 хил. лв. И? Плюх си на ръцете, намерих си нови клиенти, направих нови поръчки със стари клиенти (например за тази година ръстът на поръчките ми за „Икеа” ще е с 10 млн. лв. нагоре).
- Значи слуховете да „духат супата”?
- Да, както се казва – слуховете за моята смърт са силно преувеличени.
*****
(продължение в бр. 6 от 18.02.2009 г.)
* Държавата е в дълг към нас, българския бизнес
* Нека данъците да са по-високи, но да има изградена инфраструктура
* „Калинел” е първата фирма в България, на която почнаха да плащат в левове от чужбина
* Явно парите не променят всеки – мен не са ме променили в никакъв случай
- Нека завършим „слуховата” серия – говори се, че сте купили съседната фирма „Мебел” не от интерес към нейното производство, а за да узаконите някакви си неща около „Калинел”?
- Смешни и глупави приказки. Нали ви е ясно, че „Калинел”, като най-голямата фирма в района, трябва да е изрядна отвсякъде. Проверете колко фирми в Троян осигуряват хората си на истинските им заплати?! А ние го правим, може да се провери в НОИ. Мога да ви покажа резултатите от последната ревизия – всичко на всичко 26 лева надчети, за едни болнични, за които ние не сме виновни; просто наш работник дал фалшив болничен лист за 3 дни, ние сме му ги изплатили, после сме си поискали тези 26 лева от НОИ – и всичко това е станало преди три години. Дойде областният директор на НОИ в офиса ми и казва: „Искам да ви поздравя, толкова редовна фирма не съм виждал”. Това е само един пример, а има и доста други. Но тук трябва да кажа още нещо – държавата е в дълг към нас, българския бизнес. Тя не ни създава необходимите условия за работа, даже в немалко случаи ни бърка, пречи ни.
- Но нали премиерът Станишев се хвали, че в България е създаден отличен инвестиционен климат, че имаме най-ниските корпоративни данъци и т.н.?
- Да, това е така. Но аз предпочитам друго – нека данъците да са по-високи, но да има изградена инфраструктура. Нали? Защото аз плащам някакъв по-нисък данък, но всеки ден през зимата две мои коли пътуват през София или Хаинбоаз, за да стигнат в Пловдив. Смятайте колко пари губи „Калинел” за този удължен транспорт през 3-4 месеца от годината?! Аз тези пари съм готов да ги дам като данък, но пътят през Беклемето да се чисти през зимата. Километър, километър и нещо е проблемният участък – и има решение, виждал съм го в Швейцария, а и в други страни: изграждат се няколко навеса и навяванията към пътя се блокират. На държавата това й е призванието – да създава инфраструктура и условия за развитието на бизнеса. Но тя не го прави. И ви казвам – не ми пречи да плащам по-високи данъци, защото в момента, заради такива неуредици, давам повече пари. Да не говорим и за другите спънки от държавата.
- Какви спънки?
- Узаконявания и други подобни – е, казвам ви, налага се да правим пътеки до София. Ние, „Калинел”, сме първата фирма в България, на която почнаха да плащат в левове от чужбина. Трябваше да се промени една митническа наредба, в която пишеше, че България няма право да изнася стоки в неконвертируема валута. Левът наистина е неконвертируем, но е фиксиран към еврото. Казвам ви пак – направихме пътека до София, за да се промени тази митническа наредба.
- И промяната вече важи за всички български фирми?
- Да, но ние бяхме първите. И когато в банката получиха за нас превод от чужбина в левове, отсякоха: „Има грешка!?”. Отговорихме им: „Няма никаква грешка!”. А тази „подробност” съвсем не е маловажна – само в моя случай на „Калинел” се пестят стотици хиляди левове. И преди да се случи това, в предишни години, аз съм загубил стотици хиляди левове. Смятайте българските фирми общо колко са загубили.
- И къде отиваха тези крупни суми?
- В банките. А тъй като повечето банки у нас са чужди – правете си сметка къде са потъвали толкова наши пари.
- Знаем, че миналата година собственикът на мегаконцерна „Икеа” - шведът Ингвард Кампрад, четвъртият по богатство човек в света според тогавашната класация на „Форбс” (31 млрд. долара) – е щял да Ви гостува в Троян?
- Така е. Ставаше дума за делово посещение, за което се прави специален предварителен план на базата на различни икономически разчети. Г-н Кампрад беше планирал да посети „Калинел”, но след анализ на споменатите разчети ни се обади и ни каза: „Аз няма какво да правя във вашата фирма – тук нещата са отлични, тук няма проблеми”. И замина за едно предприятие в Македония, което ние му посочихме – един вторичен доставчик за „Икеа”, който, когато ние нямаме възможност, изпълнява част от някои наши поръчки. Сега го подпомагам това предприятие – с платове и други материали, също и финансово, да знаете колко пари ни дължат вече, свят ще ви се завие.
- Ще ви ги върнат ли?
- Да, пък и ние сме търпеливи. Нали (смее се) Македония е в сърцето на всеки един българин.
- Вашата фамилия – с това окончание на „-ски”, също подсказва македонски корени?
- Да, коренът на рода ми е от Македония; там също има Радевски, но при тях е без „в” – Радески. И нещо любопитно – най-големият бандит в Македония се казва Лазар Радески.
- Нека завършим с един личен въпрос – помня, че Ви го зададох и при предишното ни интервю преди няколко години. Как става така, че не се големеете, че се опазвате от тази българска „болест”? Нали казват, че парите развалят човека?
- Въпрос на характер. Явно парите не променят всеки – мен не са ме променили в никакъв случай.
- Значи който си е пич, си е пич?
- Сигурно е така.
Интервю на Генадий Маринов
Бел. ред. В изречението в края на втората част от интервюто с г-н Марин Радевски „...през м. януари 2008 г. имах 600 хил. лв. печалба повече от м. януари предходната година; през м. февруари – 600 хил. лв. повече; през м. март – също; викам си – е, 12 месеца по 600 хил. лв., аз за годината ще направя 7 млн. лв. по-добра печалба, отколкото през 2007 г.” е допусната грешка (бр.5 на Т21). Става дума не за печалба, а за продажби (оборот) на фирмата през посочения период.
- Смешни и глупави приказки. Нали ви е ясно, че „Калинел”, като най-голямата фирма в района, трябва да е изрядна отвсякъде. Проверете колко фирми в Троян осигуряват хората си на истинските им заплати?! А ние го правим, може да се провери в НОИ. Мога да ви покажа резултатите от последната ревизия – всичко на всичко 26 лева надчети, за едни болнични, за които ние не сме виновни; просто наш работник дал фалшив болничен лист за 3 дни, ние сме му ги изплатили, после сме си поискали тези 26 лева от НОИ – и всичко това е станало преди три години. Дойде областният директор на НОИ в офиса ми и казва: „Искам да ви поздравя, толкова редовна фирма не съм виждал”. Това е само един пример, а има и доста други. Но тук трябва да кажа още нещо – държавата е в дълг към нас, българския бизнес. Тя не ни създава необходимите условия за работа, даже в немалко случаи ни бърка, пречи ни.
- Но нали премиерът Станишев се хвали, че в България е създаден отличен инвестиционен климат, че имаме най-ниските корпоративни данъци и т.н.?
- Да, това е така. Но аз предпочитам друго – нека данъците да са по-високи, но да има изградена инфраструктура. Нали? Защото аз плащам някакъв по-нисък данък, но всеки ден през зимата две мои коли пътуват през София или Хаинбоаз, за да стигнат в Пловдив. Смятайте колко пари губи „Калинел” за този удължен транспорт през 3-4 месеца от годината?! Аз тези пари съм готов да ги дам като данък, но пътят през Беклемето да се чисти през зимата. Километър, километър и нещо е проблемният участък – и има решение, виждал съм го в Швейцария, а и в други страни: изграждат се няколко навеса и навяванията към пътя се блокират. На държавата това й е призванието – да създава инфраструктура и условия за развитието на бизнеса. Но тя не го прави. И ви казвам – не ми пречи да плащам по-високи данъци, защото в момента, заради такива неуредици, давам повече пари. Да не говорим и за другите спънки от държавата.
- Какви спънки?
- Узаконявания и други подобни – е, казвам ви, налага се да правим пътеки до София. Ние, „Калинел”, сме първата фирма в България, на която почнаха да плащат в левове от чужбина. Трябваше да се промени една митническа наредба, в която пишеше, че България няма право да изнася стоки в неконвертируема валута. Левът наистина е неконвертируем, но е фиксиран към еврото. Казвам ви пак – направихме пътека до София, за да се промени тази митническа наредба.
- И промяната вече важи за всички български фирми?
- Да, но ние бяхме първите. И когато в банката получиха за нас превод от чужбина в левове, отсякоха: „Има грешка!?”. Отговорихме им: „Няма никаква грешка!”. А тази „подробност” съвсем не е маловажна – само в моя случай на „Калинел” се пестят стотици хиляди левове. И преди да се случи това, в предишни години, аз съм загубил стотици хиляди левове. Смятайте българските фирми общо колко са загубили.
- И къде отиваха тези крупни суми?
- В банките. А тъй като повечето банки у нас са чужди – правете си сметка къде са потъвали толкова наши пари.
- Знаем, че миналата година собственикът на мегаконцерна „Икеа” - шведът Ингвард Кампрад, четвъртият по богатство човек в света според тогавашната класация на „Форбс” (31 млрд. долара) – е щял да Ви гостува в Троян?
- Така е. Ставаше дума за делово посещение, за което се прави специален предварителен план на базата на различни икономически разчети. Г-н Кампрад беше планирал да посети „Калинел”, но след анализ на споменатите разчети ни се обади и ни каза: „Аз няма какво да правя във вашата фирма – тук нещата са отлични, тук няма проблеми”. И замина за едно предприятие в Македония, което ние му посочихме – един вторичен доставчик за „Икеа”, който, когато ние нямаме възможност, изпълнява част от някои наши поръчки. Сега го подпомагам това предприятие – с платове и други материали, също и финансово, да знаете колко пари ни дължат вече, свят ще ви се завие.
- Ще ви ги върнат ли?
- Да, пък и ние сме търпеливи. Нали (смее се) Македония е в сърцето на всеки един българин.
- Вашата фамилия – с това окончание на „-ски”, също подсказва македонски корени?
- Да, коренът на рода ми е от Македония; там също има Радевски, но при тях е без „в” – Радески. И нещо любопитно – най-големият бандит в Македония се казва Лазар Радески.
- Нека завършим с един личен въпрос – помня, че Ви го зададох и при предишното ни интервю преди няколко години. Как става така, че не се големеете, че се опазвате от тази българска „болест”? Нали казват, че парите развалят човека?
- Въпрос на характер. Явно парите не променят всеки – мен не са ме променили в никакъв случай.
- Значи който си е пич, си е пич?
- Сигурно е така.
(край)
Интервю на Генадий Маринов
Бел. ред. В изречението в края на втората част от интервюто с г-н Марин Радевски „...през м. януари 2008 г. имах 600 хил. лв. печалба повече от м. януари предходната година; през м. февруари – 600 хил. лв. повече; през м. март – също; викам си – е, 12 месеца по 600 хил. лв., аз за годината ще направя 7 млн. лв. по-добра печалба, отколкото през 2007 г.” е допусната грешка (бр.5 на Т21). Става дума не за печалба, а за продажби (оборот) на фирмата през посочения период.
