(бр.24 от 21 юни 2006 г., Т21)
* Археологът Иван Христов откри в Состра постамент с 16 реда отлично запазен латински текст * Върху камъка, тежащ тон и половина, е стояла статуя на император Публий Лициний Галиен
ПО-ДРЕВЕН И ПО-ВЕЛИЧЕСТВЕН
16 юни, петък, 10:45 часа. Централният троянски площад. Суетня. Полицейски ескорт. Журналисти. Зяпачи. Някой би помислил, че на посещение в града ни пристига президентът. Но истината бе друга – една фадрома, осигурена с любезното съдействие на шефката на “Пътно поддържане” (Троян) инж. Галя Данчева, превозваше нещо далеч по-древно и величествено. Един необикновен … камък! По-точно – пиадестал от крайпътната римска крепост Состра (в землището на днешното село Ломец и на стотина метра от пътя Троян - Ловеч), върху който в средата на III век се е извисявала статуя на тогавашния император Публий Лициний Галиен. Императорската статуя, разбира се, е била разположена на най-централното място – в принципията (щаба на войсковата част). Ценността на камъка идва и от друго – изключително добре запазеният 16-редов текст на латински, в който (както ни обясни ръководителят на археологическите работи на Состра и откривател на находката н.с. д-р Иван Христов от Националния исторически музей /НИМ/) императорът е наречен “щастлив мъж от победите си”. Безценният камък, висок 1,70 м и тежък около тон и половина, бе стоварен пред централната сграда на Музея на занаятите (точно до онова нелепо стърчащо нещо, което пък е остатък от един друг по-нов паметник и което от сравнението изглеждаше още по-жалко – бел. Т21), но предстои да бъде преместено в откритият лапидариум между двете музейни сгради. ***
КАМЪКЪТ ГОВОРИ
Няколко са важните неща, които ни “казва” находката, обясни д-р Христов:
• Императорският паметник е поставен в Состра със заповед на долномизийския управител Гай Юлий Виктор, чието име до този момент не бе известно на науката.
• За първи път научаваме и името на командира на военната част, която е изпълнила заповедта за изсичането на надписа – претора Аврелий Домециан, командвал внушителна военна част от 1000 пехотинци – т. нар. “кохорта на възвращенците” (това е първото й споменаване в историята).
• Съдейки по изброените в надписа титли, д-р Христов предполага, че паметникът е поставен в Состра по време на самото управление на ИМПЕРАТОР ГАЛИЕН – около 253–254 г. Три години преди това пък крепостта и районът около важния военен път, свързващ Ескус (днешното с. Гиген) с Филипополис (дн. Пловдив), са пострадали сериозно от готските нашествия. А изпращането в Состра на такава внушителна военна част ясно подсказва, че император Галиен е оценявал изключителната военна важност на тази крепост.
ПЕТИЯТ ДОБРЕ ЗАПАЗЕН
Тази е петият добре запазен епиграфски паметник от Состра, като има и седем паметника във фрагментарно състояние, заяви д-р Христов. Археологът подчерта още един важен факт – че всичките тези открития, както и цялостната разработка на археологическия комплекс Состра, са станали възможни благодарение на дългогодишните научни експедиции на НИМ и отличното сътрудничество с Община Троян, Ротари клуб – Троян и троянския Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства (МНХЗПИ).
БЕЗПОКОЙСТВОТО НА АРХЕОЛОГА
За пореден път обаче бе изразено безпокойство от забавяне на изпълнението на един ангажимент на Общината – отчуждаване на няколко парчета частна земя, проектирането и изграждането на път от главното шосе до Состра. “Разбирам, че има някакви пречки по 
изкупуването на имотите, но съм убеден, че изход може да се намери – защото е очевадно, че без достъп до обекта туристически ефект не би могло да има”, заяви пред Т21 д-р Христов.
изкупуването на имотите, но съм убеден, че изход може да се намери – защото е очевадно, че без достъп до обекта туристически ефект не би могло да има”, заяви пред Т21 д-р Христов.
ПРОФ. БОЖИДАР ДИМИТРОВ: ЗНАЧИМОТО ОТ СОСТРА ЩЕ ОСТАНЕ В ТРОЯН
Попитахме археолога, вграждащ сянката си в разработването на Состра, дали няма някаква ревност от страна на НИМ и стремеж да “изтеглят” в София всички по-ценните находки. “Лично директорът проф. Божидар Димитров отстоява позицията, че значимите паметници от Состра трябва да останат в Троян”, бе отговорът на д-р Христов. И нямаме причини да не вярваме, тъй като проф. Димитров на няколко пъти заяви в Троян, че “всеки български град трябва да има своята крепост”; и отделно – лично той прави много и като логистика, и като осигуряване на средства за разработката на Состра.
*** Специалистите са на мнение, че лапидариумът в този си вид крие опасности за паметниците (повечето са от Состра) и е задължително от открит да стане закрит. Оказва се обаче, че споменатият остатък от някогашния партизански паметник пречи и за изпълнението на тази важна задача.
