(бр. 11 от 19.11.2002 г., Т21)
Тия дни, къде на шега, но повече на истина, един скромен нашенец се превърна в най-популярната и медийно ухажвана личност в България - Бай Иван Марински от махаличката Баба Стана, кацнала над Орешака и Троянската света обител. Причините за светския „полет” на бай Иван са две основни. Първо, стоте лазарника, които дребничкият, пъргав и свеж като орешашко ергенче бабастанец чукна на 13 ноември. И второ, но първо по значение – пъстрата и достойна биография на столетника, мъдростта му и духовитата виталност – нещо рядко срещано (не само) на тия години. Но нека караме по хронологията на събитията, белязали „спринта” на байивановия светски рейтинг.
НА 10 НОЕМВРИ, три дни преди рождения, екип на предаването на папата на шоуто у нас Слави Трифонов идва на крака на Баба Стана да проучи дали ветеранът социалист и доайен на два родни съюза – журналистическия и ловно-рибарския – става за шоу(то). Сред съгледвачите е и адашът Иван Кулеков, а резултатът – взаимна любов от пръв поглед. Софиянците, и най-паче късичкият Кулеков, дясната ръка на Дългия, са шашнати и очаровани от вековното бабастанско чудо. А бай Иван им изнася истинско шоу – язди синьото си москве, гърми с ловната пушка, рецитира Вазов, бистри философските идеи на Кант, показва им самоделното черешово топче, разправя им весели случки от времето, когато техните баби са ходели прави под масата. Приятелят Кулеков пък снима с онази същата камера, с която понякога се показва при Слави.НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН, 11 ноември, бТВ е залята от страхотен клип, анонсиращ гост в „Шоуто на Слави” за 14-ти (на 13-ти, заради фотболната шампионска лига, няма шоу). Още по-страхотен е анонсът в страничката в интернет.
НА 13-ТИ – денят, в който според регистъра, запазен в Троянския манастир, през 1902 година от родителите Иван Маринов и Мария Иванова в Орешак се ражда Иван Марински, а кръстникът на отрочето е Петър Йонков, събитията са като снежна топка, търкулната по урва. Сутринта цялото общинско ръководство - председателят на местния парламент Кольо Кацаров, кметът Дилян Енкин, зам.-кметовете Розалина Русенова и Йордан Ройнев имат специален приемен час за бай Иван. Столетникът пристига в компанията на двама приятели – кмета на Орешак Христо Илиев (Инчо Кмета) и живеещия в Троян бабастанчанин Милко Шотеков. Разговорът почва с шеговития въпрос на зам.-кмета Ройнев дали днес бай Иван ще ходи на лов. Отговорът е точен като светкавица: „Заради тази дандания около мене – не”. От там на сетне бай Иван „се качва на трибуната” и не дава дъх (и дума) на домакините: разкрива им житейското си верую „Познай себе си” (цитирано и на гръцки), като го доизяснява с латинската сентенция „Първо живей, а после философствай”; разказва един „пресен” спомен от 1910 г., когато се родила сестричката му Пена (и тя жива и здрава до днес), а него го пратили да викне акушерката баба Минка; коментира годините си на послушник в Митрополията в Пловдив, ученичеството в Семинарията в София и студентството си в Сорбоната в Париж 
НО НАЙ-МНОГО бившият журналист се пали на професионални теми – определя (по Горки) журналистиката като „инженерство на душата” и искрено се възмущава от някои днешни радиоводещи, но не пропуска да похвали други (Ели Юрукова, Бисерка Григорова, Елена Цветкова). Този най-забавен приемен час се проточва, но все пак свършва – с цветя и поздравителен адрес.Г-Н ШОТЕКОВ пък прочита поздравителната телеграма до юбиляря, долетяла чак от Лондон – от кралския юридически съветник с бабастански корени Джон Бризби. Следват интервюта за разни медии, надушили „апетитната плячка”.
ВЕЧЕРТА Е ГОЛЯМОТО ПРАЗНЕНСТВО, организирано от червените съпартийци на бай Иван (рожденикът е деен член на общинската организация на БСП). За радост – партизанщината тоя път е малко и отстъпва място на чисто човешкия „дискурс”. Купонът е запомнящ се. Говори се и за излязлата наскоро първа част от мемоарите на столетника, състоява се и промоцията на филма „Фауст от Баба Стана”, дело на местни автори.
ОКОЛО ОБЕД за бай Иван пристига специален автомобил от София; за столицата пътува и Милко Шотеков. Какво се случи вечерта на жълтото диванче при Дългия, видяха всички – първоначално леко стъписан, бай Иван бързо се съвзема и иззема функциите на водещия. А на Слави това явно му харесва и с любопитство слуша историите на човек, живял под властта на трима Кобурги. Видимо се впечатлява от 46-годишната присъда за нелегална дейност, отменена заради раждането на сегашния министър-председател, от срещата в Берлин с Георги Димитров, на когото 
бай Иван предал парична помощ от френските другари, от прозаичната история за един апартамент в Плевен, за който столетникът още води съдебни дела и т.н. Все пак Слави успява да изненада госта си – среща го с неговата съратничка от годините на съпротивата Иванка. Бай Иван е видимо развълнуван и ръката му не слиза от рамото на другарката, но след шоуто изкоментирал: „Абе, този Слави не можа ли да ми намери нещо по-младо!”. А според очевидци, при вида на чудните момичета от балет „Сатен” сърцето на прочутия сваляч, женил се три пъти и имал безброй завоевания, не изтраяло и възкликнал в кулоарите: „Ех, защо не съм с 30 години по-млад!”. По-преди пък в характерния си
насмешлив тон бай Иван поставя условие на Слави: „Ако леглото в хотелската ми стая е празно – отказвам се!”. „Шоуто на Слави” с бай Иван просрочи времето с цели 15 минути (нещо, което се случва само с най-видните и качествени гости), а след приключването му зяпачи и хора от екипа направили опашка, за да се снимат с героя на вечерта.НА 16-ТИ КУПОНЪТ ПРИКЛЮЧВА с джамбуре на открито – пред реставрираното като ново отколешно училище в Баба Стана. Във фоайето на школото бай Иван е подредил своеобразн кът на отличника с многобройните си ордени, медали, грамоти, други награди... Почерпката пък осигурява бизнесменът Павлин Дренски – внук на онази (баба) Пена, на която бе бабувала баба Минка, повикана от малкия Иванчо Марински.
Генадий Маринов
