(бр. 27 от 15 юли 2003 г., Т21)
ГОРНОТО ЗАГЛАВИЕ никак не е пресилено. Защото страдалците, които по зла ирония на съдбата са си вдигнали домове по троянската улица „Опълченска”, всеки четвъртък са като на бойно поле. Под обсада. На всички, със сигурност и на троянската управа, е ясно защо е така – в този ден тук разпъват сергите си биташките търговци. И едно че транзитният поток (тировете, камионите, колите) се вкарва в бездруго претъпкания градски център, но живещите наоколо от сутринта до два-три часа сдедобед са блокирани отвсякъде. „Не можем нито да влезем, нито да излезем, не дай Боже да се наложи нещо спешно за линейка или пожарна” – оплакват се потърпевшите. Те вече са пращали протестна нота в кметството, преди време са писали чак на президента за нарушаване на гражданските им права. Но засега решението го няма.НЕОТДАВНА ОБЩИНСКИЯТ СЪВЕТ гласува битакът да се измести в намиращия се в съседство бивш двор на общинското дружество „Комунални услуги” ЕООД. Но по-късно стана ясно, че част от отредената площ е държавна, а не общинска собственост, че демонтажът на съществуващите на мястото навеси е трудна (и бавна) работа и че едва ли това е решението на проблема. „Ако не се намери скорошен изход, ще минем към гражданско неподчинение”, заплашват обсадените, които пишат нова петиция до кмета и като опълченци са готови да се борят за свободата си.
