(бр. 18 от 9 май 2007 г., Т21)
* "Като няма тапа и чукурката върши работа"
* "Като няма тапа и чукурката върши работа"
Дискусионен Форум 2007
С материала по-долу стартираме новата си рубрика „Дискусионен Форум 2007”. Поводът е ясен – предстоящите (през есента) местни избори; може би най-важните, защо да не го кажем и съдбоносни, местни избори от 1989 г. насам - заради очертаващите се нови перспективи пред българските общини. Някои, повече от сигурно е, ще ни обвинят, че се забъркваме в политически интриги и партийни боричкания. Искаме много категорично да им кажем: вестникът ни не се занимава и няма никакво намерение да се занимава с политика, с партизанщина – още по-малко. Дебатът, който подхващаме, е за друго – за Троян, за качеството на живота тук, за възможностите това качество да стане по-високо. А целта ни е една – да се чуят различни (разнопосочни, противоположни) мнения, да се сблъскат идеи и визии за нашия град; защото е азбучна истина, че истината се ражда в спора. Има и друго – убеждението ни, че нещата (публичните неща) трябва да се казват открито, ясно и високо; така го изисква демокрацията, която, както е забелязал мъдрецът, не е най-добрата обществена система, но по-добра не е открита. Още – защото дълг на медиите е да провокират такова открито, ясно и високо публично говорене. Това е! И нека всеки, който има какво да каже, да го каже. Смисъл има. И то голям смисъл.Т21
ТРИ МАНДАТА, дванадесет години, кмет на Троян е Дилян Енкин. Троянската история не познава такова чудо. Първият мандат Енкин беше избран с големи надежди. Вторият - с известни резерви. Третият - в резултат на умозаключението "ами то няма кой". "Ами то няма кой" е съвременна интерпретация на хитрата закачка на троянския шегаджия дядо Радю Ненкин "като няма тапа и чукурката върши работа". Третият мандат беше болезнен компромис с амбициите и надеждите на града ни. Болезнен компромис с очакванията на гражданите, които, знайно е, от край време имат дързостта да се мерят с по-предните, а не с цамбуркащите в блатото на застоя. През последните десетина години Троян и общината явно забавиха темповете на развитие и районът ни видимо изостана. В общината няма нито един значим инвестиционен проект. Неефективно похарчени са парите от общинската приватизация. Няма идея за координирани действия в никоя сфера на стопанския и обществен живот. Провалени са възможностите на общината като потенциален бенефициент за получаване на европейски финансови средства. В общинската администрация няма отдел за тази дейност. За сравнение - в Угърчин трима души работят в това направление. Преасфалтирането на 1-2 междуселски пътя и реконструкцията на 1-2 улици в града за периода на трите мандата на Дилян Енкин е смешно малко в сравнение с окаяното състояние на пътната ни мрежа. Ако продължим разсъжденията, ще стигнем до извода, че за 12 години в общината е направено едно голямо НИЩО.СЕГАШНИЯТ КМЕТ Е СИМПАТИЧЕН и чаровен. Строен и
елегантен. Троян обаче не се нуждае от кмет манекен, а от
динамичен, грамотен мениджър, който да се отнася към
градското стопанство като към специфична фирма, която
трябва да просперира. Да става все по-богата. Успешно да се
конкурира с другите. Безспорно тази роля е по силите само на
добре подготвен мениджър.
СЕГАШНИЯТ КМЕТ Е СЛАДКОДУМЕЦ. Цар на обещанията.
Граждани обаче споделят, че поведението му е на човек, за
когото работата не е удоволствие. Не е осъзнат
дълг. Поведението му навява усещането, че сегашният кмет
изпитва досада от задълженията си и често имитира
загриженост към тъжбите на хората. Това е естествено след 12
години безизразно политическо и управленско вегетиране.
Никой кмет не бива да се самозабравя. Не бива да
живее с мисълта, че е абониран за длъжността и тя му
принадлежи пожизнено. Властолюбивото впиване в кметския стол
един ден се наказва. Кметският образ на Дилян Енкин
определено е омръзнал на болшинството граждани. Сещам се за
Стефан Софиянски, който явно не прецени кога е моментът да
се оттегли като кмет на София. После по средата на поредния
си мандат осъзна грешката си и избяга. Беше малко късно.
Умният трябва да избяга навреме.
ВСЕКИ КМЕТ ТРЯБВА ЧЕСТО ДА СЕ СЪВЕТВА със своите
съграждани по важни въпроси. Дилян Енкин не познава или не
признава този подход. А в Троян има много умни и разумни
хора, които могат да изразят компетентно мнение. Ходът на
разсъжденията ми ме кара да припомня епитафията на гроба на
Форд: "През целия си живот умеех да се обграждам с умни хора
и да ги използвам". Ако сегашният ни кмет имаше навика да се
съветва, както очевидно е постъпвал Форд, то много троянски
проблеми щяха да намерят по-добро решение, а грешните
ходове щяха да бъдат по-малко.
УДИВИТЕЛНО НЕОБЯСНИМО Е, ЧЕ ОПОЗИЦИЯТА в Троян се
отнася безкритично към кметската дейност. Може би угасна
първоначалният опозиционен пламък. Може би опозицията не
може да генерира и предложи нови идеи. Може би няма лидери,
които да организират опозиционният отпор. Може би ги е
обзела сладката дрямка на личното самодоволство. Тогава това
не са никакви партии, не са никакви лидери и троянци
основателно не вярват в тях.
ОСТАВА БСП. БСП е партията, която трябва да реши
кметския проблем в Троян. БСП е партията, която три пъти
издига Дилян Енкин на върха на общинската власт. Време е да
осъзнае, че следващ негов мандат ще бъде пагубен и за нея..
БСП е партия, която има най-голям политически опит. Има
най-добър кадрови потенциал. Под ръководството на своя
председател Кольо Кацаров общинската организация трябва да
раздвижи този потенциал. Да включи като бъдещи свои
съветници не духовно и физически амортизирани личности,
които папагалски повтарят заблудата колко добре се развива
общината, а трезвомислещи, критично и самокритично
настроени грамотни хора. Г-н Кацаров, не се плаши от
критично настроените. Допусни ги до себе си. Не ги гони. Те
целят не да навредят, а да помогнат – и на тебе, и особено
на Троян.
Мичо Генковски ***
*** Авторът е дългогодишен шеф на идеологическия отдел в троянската управа преди 1989 г. След демократичните промени се отказва от членството си в БКП/БСП. В момента не членува в никаква партия и, по неговите думи, няма никакви намерения да се занимава с политика. Горният материал, пак по неговите думи, е израз на гражданска позиция, продиктувана от загриженост за бъдещето на Троян.
